Кръвта на залеза по стъпалата на деня
изписва жални думи... И застива.
Последен дъх на цвете. Тъмнина,
в която сенките на птиците се скриват.
Нощта целува тъжната луна
и в облаци забулена се свива.
Пътека лунна в изворна вода
следи оставя. Времето заспива.
Не ме оставяй в тази тишина,
която като рана се отваря.
От болка плаче в ъгъла дъждът.
Угарка от копнеж в пръстта догаря.
Не ме оставяй! Остани до мен.
Стопли душата ми с горещи устни.
Утайката на пролетния ден
горчи в нощта... Животът е изкуство.

sexy_small_lady
05 Авг 2005 г.

Коментари: 8
galiana #1, 05 Авг 2005 г.
mnoo e hubavo... bravo!
funny_bunny #2, 06 Авг 2005 г.
veet #3, 06 Авг 2005 г.
Добре звучи
black_lady #4, 06 Авг 2005 г.
красиво и оригинално, богато на изразни средства мога да кажа само едно, и то е - браво!
sweetmim #5, 10 Авг 2005 г.
super zaribeno
nacho_88 #6, 10 Авг 2005 г.
hmm malko e detsko za teb ama karai
niksan #7, 20 Авг 2005 г.
xubavi4ko e
na4kata #8, 08 Фев 2007 г.