Бяла роза на тъгата,
бодлите й болка и сълзи.
Белият хлад в душата,
аз страдам за теб уви.

Белият мрак в очите,
ах защо ти казах толкова лъжи.
Белият лед в сърцето,
скова ме и сега не се топи.

На белият свят,
човешко е да се греши,
и аз искрено моля те:
Прости ми, прости...!

Diavolizym
15 Юни 2006 г.

1080 прочитания