Спомням си, твоите искрени очи,
непредвещаващи твоите лъжи.
Спомням си, твоята уста,
от която излезе всяка една лъжа!
Спомням си, когато в теб потърсих любовта
и открих само и единствено самота.
Спомням си, че много те обичах
и в тебе аз се вричах!
Спомням си, как ме нарани
и не ти пукаше, че ме боли.
Спомням си, че духа ми сломи
и много ме промени!
Ти така и не разбра,
че с мен игра не бива.
Макар и да ме смяташе за добра
ти показах, че съм и малко зла!
Mdesi
05 Окт 2007 г.
