С вик на събудена плът
вятър-самотник проплаква,
в тихия вечерен здрач
някого с трепет очаква.
Поглед ли, дума ли, жест ли
тъжно спокойствие гони
и закъсняла любов
налага свои закони.
Тъмно е. Пусто е. Виж,
облакът сълзи зарони.
Ветре, глас мой, остави -
вятърът вятър не гони...

revniVka_
26 Мар 2009 г.

Коментари: 1
Ангелушка #1, 25 Авг 2009 г.
Стихотворението ти определено е въздействащо - смислено е и звучи красиво! Напомня ми на поточе - думите сякаш се леят, впечатлението ми е, че е написано с лекота. Поздравления!