Луната самотна в нощта не спи,
а мисли за всички несбъднати мечти.
Желае тя да бъде с него,
но не ще го види тя повече на небето.
Самотна тя ще си остане,
но до него в сънищата си ще застане.
С диви мисли ще лудува и скоро,
няма да престане да пирува.
Но щом утрото настане,
споменът в нощта любовна ще си остане.
Ще чака тя отново залеза да блесне и
потопена в любовната дилема да
избере реалността или копнежа.
Любовта ще я настигне в сънищата огромни
и тя отново ще се потопи в пориви безмълвни.
И нека самотата избледнее,
а само любовта да живее!!!

Diavolizym
05 Окт 2007 г.