Използва ме тъй както всички други,
със моята душа се подигра.
Чувствам се самотна и ненужна
с раната в моите крила.
Откъсна ги,а толкова ги исках!
Изпитвах нужда да летя.
Сега небето ми се смее,
че съм на земята и отново съм сама.
Сега разбирам колко си ме лъгал...
Как искам пак да полетя,
но нямам сили аз да се издигна
в безбрежната небесна красота.
И моята любов е самотата,
защото в чуждите очи не я видях.
Не искам за пореден път да страдам.
От любовта до болка ме е страх.
SiXpOiNt
06 Окт 2007 г.
