Наистина ли ме обичаш?
Или съм поредната спънка в тази странна връзка?
Притискаш ме и ме обричаш
ще полудея от това бреме...
нима е всичко загуба на време?
Май си мислиш, че ме притежаваш...
продължавам своя ход,
а ти добре гледай как ще изляза през тази врата...
чувам зад себе си тихия ти стон.
Промени тази странна връзка!
Нима си чувствал удоволствие и болка като тези?
Къде си...
толкова е прекрасно, но и грешно някак...
бори се, аз го направих...
промени тази странна връзка!
Ала един от нас трябва да си иде, смятам
опитвам се да избягам, ти ме задържаш с мъка
но аз вече те оставих...
Обичаш ли ме?
Късаме и се събираме отново
и се заклевам - никога вече!
Но без теб не мога да стигна далече...
отнемаш ми гордостта
стига вече с тези игри, моля...
опитвам се да се справя с реалността
с това, че не мога да те имам, за бога!
Продължаваш да се държиш сякаш ме притежаваш
не мога да се контролирам...
Каза че никога не си искал да ме върнеш
може би ако такъв е наистина факта
мога ли да предложа
един съвсем нов план за атака,
през която ще трябва да минеш
за да достигнеш вратата...
Искам те отбратно, искам да си идеш...
може би се уморих от борбата.
black_lady
22 Юни 2005 г.