Ти ли беше сянката в нощта,
която тихо спря до мен и гледахме дъжда...
Ти ли беше сянката в нощта,
която спаси от удавяне моята душа...
Ти ли си моето съкровище,
което пазя от света?
Ти ли си моето бъдеще,
ти ли си човека, за когото мога да умра...
Ти ли си онова яркото сияние в нощта,
ти ли си онези нашепнати слова,
за които толкова нощти копнях сама...
които исках да изгарят моята душа...
Ти ли си човекът, без който мига равен е на вечност...
И ти ли си този, без който сърцето ми притихва...
Ти ли си любовта?
Ти ли си този, който ме научи да летя...
CaTwOMaN
01 Май 2006 г.
Коментари: 2
Bobka #1, 03 Май 2006 г.
Haresva mi! 
nowhere #2, 03 Май 2006 г.
и на мен
