Ето отново навлизам във въпроса.
Отново в някоя измислена тема боса.
Дали да говоря за живота
или за някоя друга загубена квота.
Истината е, че не знам вече за какво пиша.
Опитвам се мислите си с думи да опиша.
Или нечии чужди мечти да препиша.
Обаче е факт, че още в ш**ания филм,
наречен живот, не мога да се впиша.
Писна ми да бъда подиграван и ограбван.
Писна ми над мен да грачи черен гарван.
Писна ми дори от чуждите погледи тъпи.
И ще е така докато утрешният ден настъпи.
Тогава всичко започва отначало.
Вече никой от мен не иска да чуе „ало”.
Знае ли някой какво е да си забравен от бога?
Знае ли някой какво е да кажеш „Аз мога”?
И в следващия миг да ти се стовари небето.
Ей т’ва е моя живот, на вас го предоставям, ето.
И тогава си казваш „Подяволите, не мога”,
а отсреща се чува „Забога.
Защо се отказваш толкова лесно”
„Живота ме е научил да живея лесно.”
Затова не съм успявал в нищо.
Затова май няма да стана нещо.
Ох, много отчаяно стана.
И мисля до тук да престана.
DIGHeaD
07 Септ 2006 г.
Писналост? Това го чувам за първи път ... доста време се ровех из правописния речник,но тази дума така и не я открих ... 
) tva e avtorova izmislica, ili pone ot kvoto sym 4uval v 4asovete po literatura mai taka se nari4a6e 
P
P
