По улиците самотна аз вървя
и отново мисля си за моята съдба,
за теб и любовта горяща в моята душа.
Пламъците бавно ме изгарят,
изпепеляват всяка част от мен,
всеки ден с това се боря,
но безсилна оставам аз сега,
гледайки безцелно към твоята врата,
знаейки, че не мога да викна към теб: ела!
Сега съм тук сама, тук пред твоята врата,
тук пред твоята душа. Пътищата
отново към теб ме връщат и с болката
всичко към мен си връщат.
По улиците бавно аз вървя
към улицата твоя насочва се моята душа,
мислейки вглъбено за това
колко влюбена съм в теб сега
и как сама оставам отново в нощта.
Пристигнала пред твоята врата
искам да излея мъката от своята душа
и в мир безценен за теб сега
да си отида бавно от света.
По тебе страдам всеки миг,
от както с мен ти се раздели
и всяка вечер улицата твоя
вродява в мен покоя,
който в теб търся до зори
останал от миналите дни.
Но утеха ли е това не знам,
щом улицата към твоята врата
се превръща в път към пропастта.
sladkoto_reni
05 Юни 2008 г.
radvam se
