В очите ти поглеждам,
но виждам празнота,
сърцето ти опитвам се да достигна,
но срещам само хладина!
И някак си, когато те докосна,
не чувствам вече топлина
и пронизваща болка ме изпълва,
а аз искам само малко от любовта!
Усещам, че нещо ни разделя,
променил си се и ти,
не си момчето, което аз познавах,
няма го онзи пламък в твоите очи!
И сякаш огромна пропаст помежду ни се разраства,
и не мога аз да бъда вече в твоя плен,
не мога миловидното ти лице да докосна,
не мога, защото изглежда, че ти си отегчен!
А аз исках малко да ти се порадвам,
за малко, пък после ти ме отпрати,
но ти дори не се обърна на моето “Остани”,
и замина надалеч, замина си завинаги!
Сега над снимката ти аз ридая,
и спомням си за наш’те славни дни,
спомням си, когато обичаше ти да казваш
“Каква красавица си ти”!
Спомням си как гледахме небето,
което озаряваше ни с многобройните звезди!
Спомням си деня, в който каза,
че никой няма да ни раздели!
Но този ден настъпи и тогава,
ти беше този, който ни раздели,
ти беше този, който сложи край на любовта голяма,
която явно сега само в моето сърце пламти!
Pretty`Girl
04 Дек 2006 г.
