Хайде, изплюй камъчето.
Всичко е толкова просто.
(И уговорка си имахме.)
Кажи ми,
че вече не е същото
и никога няма да бъде,
че любовта остарява,
че любовта се променя
в нещо като привързаност.
Нека звучи познато,
нека звучи банално,
но да прозвучи -
дявол да го взема!
Изплюй, най-после камъчето.
Аз ще съм трезво-разумна.
Аз ще гледам умно
и ще мълча разбиращо.
Ще съм седнала срещу слънцето
(за всеки случай)
и тъмните очила ще скриват,
онова което ме плаши,
онова което остава.
Виж,
от внезапния облак
леко повява хлад.
Време е.
да си тръгваме всъщност.
Само, че...
как да прескоча...
само, че...
как да отместя
малкото тъмно камъче,
легнало тежко на пътя ми..?
revniVka_
25 Мар 2009 г.
