Среща с непознат

Йоана беше седемнайсет годишно момиче. Живееше сама в София, където учеше далеч от родителите си. Нямаше много приятели - само три момичета и гаджето й, което страшно много я обичаше. Беше щастлива и независима. Въпреки, че й липсваше родителски контрол, тя се държеше доста отговорно, защото знаеше, че при първия инцидент ще се раздели с всичко, което има.

Беше понделник и часът по икономика тъкмо привършваше. Учителката - госпожа Николаева неочаквано освободи учениците по-рано. Тя се обърна към Йоана:
- Искам да поговоря с теб насаме.

Момичето беше объркано. В главата й се въртяха мисли от рода на "Боже, дано да не е за онази четворка! Ама и аз само как се изложих." Причината беше далеч по-необичайна.
- Седни! Не съм те повикала за онази четворка, ако за това си мислиш -тя говореше делово и с решителен тон- познаваш ли синът ми Васил?
- Онова момче от съседния клас? Смътно.
- Още по-зле за тебе. Тази събота той случайно е свободен (сякаш той постоянно имаше някакви ангажименти). Искам да излезете на среща.

Йоана не вярваше, че учителката й може да нареди на някого такова нещо. Заяждаше ли се с нея? Тя имаше хубави оценки и нямаше повод за дразги. После се сети и за приятеля си. Че тя не е свободна, как да приеме?
- Но аз...
- Никакво "но". Точка по въпроса. Той ще ти предложи да излезете утре. В твоя полза е да се представиш добре. Ако синът ми не е доволен и аз не съм доволна, а знаеш какво означава това. Свободна си. Бягай в час!

Стреснатото момиче не вярваше на ушите си. Как ще се обвърже със сина на своя преподавателка. Това беше пагубно за нея. Представяше си как всеки малък спор щеше да се отразява на успеха й. А и собствените й чувства. Тя обичаше гаджето си, а Васил дори не харесваше. Тогава покрай нея мина той- главата му беше наведена на долу, коланът на широките му дънки смешно стърчеше, а якето му беше провиснало. Самата тя имаше класа. Застанали един до друг те биха изглеждали като от две различни планети. Какво да прави? Той щеше да й предложи утре. "Стегни се"- мислеше си тя- "Ти си умна. Ще измислиш нещо." Другите часове минаваха толкова бавно. Йоана изобщо не слушаше, само от време на време механично си водеше записки. Този ден свърши и тя се прибра в общежитието. Съквартирантката й, която не обичаше особено беше излязла. Момичето не й беше направило нещо конкретно, но не смееше да докосне нищо в стаята. Беше доста непохватна и цялата работа оставаше за Йоана." А ако му уредя среща с друга и кажа, че аз съм отишла? Уф, но кой ли ще иска да излезе с човек, който се препъва на всеки две крачки? Да помисля... Разбира се, такъв който също се препъва на всеки две крачки. Скъпата ми съквартирантка." Тя беше толкова развълнувана от плана си, че не можа дори да учи. С нетърпение чакаше "помощницата" си и обмисляше как да я залъже.
- А ето те и тебе. Ще те помоля за голяма услуга и вечно ще съм ти длъжна.
- До-до бре. Каква е тя?
- Искаш ли да отидеш на среща с Васил от другия клас?...