За да те видя аз,
аз чаках толкоз време.
Да чуя твоя глас
тъй ангелски неземен.
И времето измина,
но аз все пак съм сам.
Със времето замина,
замина моят плам.
Със времето полека
идеалът избледня,
без край е таз пътека
личи си от сега.
Защо ми е да ходя
кат куче без следа
и в лунна нощ да лая
по призрачна мечта.
Със злото ще се боря
във вътрешна борба.
И туй що води в мрака
със плет ще преградя.
Нов път ще избера
и мойта свобода,
във битка не една
аз пак ще защита.
Предполагам, че малцина ще схванат какво точно съм искал да кажа. По-голямата част от тези малцина сигурно няма да са съгласни с мен. И все пак се надявам да ви хареса. Поне малко. Ако въобще го публикуват.
Servantes
14 Яну 2008 г.