Ледено студена стоя пред теб сега,
ледено студена, с ледена душа,
може още да изглеждам жива,
но сърцето ми вече не тупти-
ти спря живота в мен.
Виновен си - ти всичко в мен
уби, за миг от безкрая където
ме отведе и сам сама остави!
Там сред сенките да бродя и
доброто сама да търся.
Със сълзи в очите аз си спомням
само как щастливи бяхме в
нашия свят- цветен рай, но за
миг от безкрая ти сложи
край на таз измама нежна и
красива, като листенце на
орхидея.Орхидея която ти откъсна
от моето сърце и обгърна
с ледена ръка. Тогава свърши
всичко и усетих само полъха
на студения вятър, който
макар и нежно погали ме
сякаш казвайки - Не плачи! Той ще
се върне! Но ти не се върна,
ти остана там - в своя измислен
свят - където всъщност съм и аз.
Dark_AnGel_S
06 Септ 2006 г.
)
