На сутринта Ния изтича направо в стаята на брат си:
-Виктор, Виктор. Събуди си. Айде, де. Отвори очи.
-Ммм... остави ме да спя. Да не би да има пожар?
-Стани, моля те. Искам да поговорим. Напрегнато ми е.
-Аха, пак за онзи Боби сигурно... – Виктор все още не можеше да отвори очите си.
-За него ли говорихте снощи с Иван? Какво стана?
-Твоето Ваненце здраво му се закани. Ние... Ще има... Ох... Махни се , искам да спя.
-Но той обеща да забрави и да не си мисли глупости. – Ния каза това само на себе си, защото Виктор отново се унасясаше в сладка дрямка.
“Така значи.” – мислеше си тя. ”Явно Иван отново ме ревнува без причина.Не мога да продължавам така...”
Мислите и бяха прекъснати от звъненето на телефона.
-Да, моля ?!
-Ало, Ния, ти ли си?
-Кой се обажда? – попита тя престорено, защото позна гласа на бившото си гадже.
-Не се прави, че не знаеш кой е. Преди краката ти се подкосяваха, когато със същия глас ти казвах “Обичам те”.
-Не разбра ли, че не искам да ме търсиш повече? – изкрещя Ния и трясна слушалката.
След няколко секунди тя продължи мисловния си монолог: “Писна ми! Защо Иван каза, че няма да мисли за онзи боклук, а с брат й са говорили друго? Не може ли без тази проклета ревност? Днес няма да се видя с него. И... и ще отида да спя в хотел или при някоя приятелка. Да... ще се опитам да му дам добър урок...”
Речено – сторено.
В 19:00 ч. Иван както винаги чакаше своята половинка, но този път тя не дойде. Тревожните мисли нахлуха със светкавична скорост в главата му. Позвъни на GSM-а на Ния, но той беше изключен. Тогава реши да отиде до тях.
Вратата отвори Виктор и зяпна с отворена уста :
-Ъм... Защо не си със сестра ми и какво правиш тук?
-И тук ли я няма? Или...
-Не, мислех, че е с теб, като не я намерих в нас, ама да ти кажа...не се учудвам, че не е дошла.
-Моля? Не се учудваш ли?
-Сутринта... Бях сънен, а тя ме питаше какво сме си говорили. Аз казах нещо от рода на... Ам, не знам ... Страхувам се да не е прозвучало, като че ли се готвиш да биеш някого...
-Страхуваш се ти... Голям си глупак! Тя сега си е помислила, че отново я ревнувам безпричинно. Знаш, че имаме проблеми заради това... Никаква ли представа нямаш къде може да е?
-Не... да позвъним на приятелките й – може да знаят нещо.
Така и направиха, но без резултат. Иван беше като обезумял, защото... защото си помсили, че Ния може да се е уморила от неговата задушаваща ревност и да потърси утеха при Борислав.
“Не. Не. Не. Ето, пак натам ме влече ума. Защо съм такъв? Чудно ми е как изобщо ме търпи. Непоносим съм... Та, тя ме обича! Не би постъпила така. Не би изневерила на мен и на любовта ни...” – разумът му се опитваше да надделее.
Иван и Виктор останаха да я чакат, но тази нощ беше най-дългата в живота на Иван... Ния така и не се появи. Е, това донякъде беше полезно, защото ревнивкото обмисли много добре поведението си...
На сутринта ключалката на входната врата щракна и на прага и стоеше Ния.
-Господи, къде беше? – Иван се доближи до нея и не сваляше поглед от очите й, сякаш те щяха да му кажат нещо преди да чуе гласа й.
-Тъй като вие с моя брат се правите на много силни и искате да решавате нещата с бой...
-Ния! – прекъсна я Иван. – Брат ти е бълнувал нещо. Вик, ела веднага тук и обясни всичко.
-Ми... така , де... не се бях събудил и...
-Какво и? – сопна се Ния.
-И...- продължи Виктор. – Иван не е казвал, че ще прави каквото и да било, стига онзи там да не продължи да ти досажда... Не си мисли, че на теб е казал едно, а на мен – друго.
-И да продължи да ми досажда, какво? – този път въпросът, както и погледът й бяха насочени към Иван.
-Мишленце... Как да търпя...
Настана мълчание.
След няколко секунди Ния избухна в смях:
-Ама, че сте смешни... Бебета такива ! Ха-ха-ха. Оправдавате се пред мен, като че ли сте дечица на по 5 годинки и ако сте непослушни няма да ви дам десерт. Така трябва... слушкайте си ме. Хи-хи !
-Ах, ти... – изсъска през зъби Виктор и замери сестра си с възглавница.
Иван се затича към нея, взе я на ръце и след миг се озоваха на дивана.
После “сагата” продължи с един много як и разтоварващ... бой с възглавници, разбира се. :)
-Виктор, Виктор. Събуди си. Айде, де. Отвори очи.
-Ммм... остави ме да спя. Да не би да има пожар?
-Стани, моля те. Искам да поговорим. Напрегнато ми е.
-Аха, пак за онзи Боби сигурно... – Виктор все още не можеше да отвори очите си.
-За него ли говорихте снощи с Иван? Какво стана?
-Твоето Ваненце здраво му се закани. Ние... Ще има... Ох... Махни се , искам да спя.
-Но той обеща да забрави и да не си мисли глупости. – Ния каза това само на себе си, защото Виктор отново се унасясаше в сладка дрямка.
“Така значи.” – мислеше си тя. ”Явно Иван отново ме ревнува без причина.Не мога да продължавам така...”
Мислите и бяха прекъснати от звъненето на телефона.
-Да, моля ?!
-Ало, Ния, ти ли си?
-Кой се обажда? – попита тя престорено, защото позна гласа на бившото си гадже.
-Не се прави, че не знаеш кой е. Преди краката ти се подкосяваха, когато със същия глас ти казвах “Обичам те”.
-Не разбра ли, че не искам да ме търсиш повече? – изкрещя Ния и трясна слушалката.
След няколко секунди тя продължи мисловния си монолог: “Писна ми! Защо Иван каза, че няма да мисли за онзи боклук, а с брат й са говорили друго? Не може ли без тази проклета ревност? Днес няма да се видя с него. И... и ще отида да спя в хотел или при някоя приятелка. Да... ще се опитам да му дам добър урок...”
Речено – сторено.
В 19:00 ч. Иван както винаги чакаше своята половинка, но този път тя не дойде. Тревожните мисли нахлуха със светкавична скорост в главата му. Позвъни на GSM-а на Ния, но той беше изключен. Тогава реши да отиде до тях.
Вратата отвори Виктор и зяпна с отворена уста :
-Ъм... Защо не си със сестра ми и какво правиш тук?
-И тук ли я няма? Или...
-Не, мислех, че е с теб, като не я намерих в нас, ама да ти кажа...не се учудвам, че не е дошла.
-Моля? Не се учудваш ли?
-Сутринта... Бях сънен, а тя ме питаше какво сме си говорили. Аз казах нещо от рода на... Ам, не знам ... Страхувам се да не е прозвучало, като че ли се готвиш да биеш някого...
-Страхуваш се ти... Голям си глупак! Тя сега си е помислила, че отново я ревнувам безпричинно. Знаш, че имаме проблеми заради това... Никаква ли представа нямаш къде може да е?
-Не... да позвъним на приятелките й – може да знаят нещо.
Така и направиха, но без резултат. Иван беше като обезумял, защото... защото си помсили, че Ния може да се е уморила от неговата задушаваща ревност и да потърси утеха при Борислав.
“Не. Не. Не. Ето, пак натам ме влече ума. Защо съм такъв? Чудно ми е как изобщо ме търпи. Непоносим съм... Та, тя ме обича! Не би постъпила така. Не би изневерила на мен и на любовта ни...” – разумът му се опитваше да надделее.
Иван и Виктор останаха да я чакат, но тази нощ беше най-дългата в живота на Иван... Ния така и не се появи. Е, това донякъде беше полезно, защото ревнивкото обмисли много добре поведението си...
На сутринта ключалката на входната врата щракна и на прага и стоеше Ния.
-Господи, къде беше? – Иван се доближи до нея и не сваляше поглед от очите й, сякаш те щяха да му кажат нещо преди да чуе гласа й.
-Тъй като вие с моя брат се правите на много силни и искате да решавате нещата с бой...
-Ния! – прекъсна я Иван. – Брат ти е бълнувал нещо. Вик, ела веднага тук и обясни всичко.
-Ми... така , де... не се бях събудил и...
-Какво и? – сопна се Ния.
-И...- продължи Виктор. – Иван не е казвал, че ще прави каквото и да било, стига онзи там да не продължи да ти досажда... Не си мисли, че на теб е казал едно, а на мен – друго.
-И да продължи да ми досажда, какво? – този път въпросът, както и погледът й бяха насочени към Иван.
-Мишленце... Как да търпя...
Настана мълчание.
След няколко секунди Ния избухна в смях:
-Ама, че сте смешни... Бебета такива ! Ха-ха-ха. Оправдавате се пред мен, като че ли сте дечица на по 5 годинки и ако сте непослушни няма да ви дам десерт. Така трябва... слушкайте си ме. Хи-хи !
-Ах, ти... – изсъска през зъби Виктор и замери сестра си с възглавница.
Иван се затича към нея, взе я на ръце и след миг се озоваха на дивана.
После “сагата” продължи с един много як и разтоварващ... бой с възглавници, разбира се. :)
WiLl-0-ThE-WiSp
06 Септ 2005 г.
Коментари: 9
CaTwOMaN #1, 06 Септ 2005 г.
ммм !!!! СУПЕР !!!!!! 
teen_kote #2, 06 Септ 2005 г.
mn e hubavo
funny_bunny #3, 06 Септ 2005 г.
mn e gotino,4akame produljenie
Anastasiq #4, 06 Септ 2005 г.
oooo purvata i vtorata 4ast sa super 6to ne napra6 roman ne se 6eguvam govorq seriozno tozi razkaz e super braooo na teb velikolepen e 
WiLl-0-ThE-WiSp #5, 06 Септ 2005 г.
Благодаря още веднъж !
А...продължение няма да има. Написах каквото исках. Целях да е нещо по-хумористично и да представя последствията от ревността в "розова светлина" и малко по-закачливо
zai4enceto #6, 07 Септ 2005 г.
Lelele super e,mnogo e sladko
Lean_f #7, 07 Септ 2005 г.
Xaxaxa.Mnogo qko .
.
romanti4ka #8, 12 Септ 2005 г.
dano vsi4ki revnosti zavur6vat taka a ne s obi4ainata tragi4nost
nasko_penchev #9, 18 Септ 2005 г.
i az iskam taka
