Понякога сърцето плаче
и болка във душата ти гори,
не можеш да я спреш обаче-
тъй дилно раната кърви!
Животът ти се струва черен проклинаш всике миг и ден
и самотата-твой приятел верен
обгръща те отново в плен.
И смазан под товара на живота
охулен от обиди и лъжи,
душата ти крещи-"отплата"
и злоба във очите ти пламти.
В миг такъв не се отчайвай
подавам ти ръка-хвани я ти
и мъката във теб недей спотайвай
пред мен на глас я сподели.
Щастлива ще бъда аз тогава,
ако на твоето лице
усмивка видя да изгрява и пее твоето сърце.
И грижите забравила свои
със тебе аз ще полетя
към необятните простори-
ЩАСТИЕТО, ЛЮБОВТА!

s_klasa
14 Апр 2005 г.

1197 прочитания
Коментари: 5
kateto #1, 15 Апр 2005 г.
Super mnogo mi haresva!
galiana #2, 16 Апр 2005 г.
strashno
Boo #3, 16 Апр 2005 г.
strahotno e:]
miss_smith #4, 16 Апр 2005 г.
ooooooooo napravo e the best mnogo mnogo e hubavo,ama ne razbrah 6to se kazva zabravi za vsi4ko kato nqma ob6to s kazanoto vutre nqq zna4enie mn e hubavo{}BRAVO NA MLADIQT TALANT:p
black_lady #5, 17 Апр 2005 г.
макар че по принцип съм по-голяма ценителка на прозата от колкото на лириката, ще си позволя да кажа, че това е доста добро