И единственият слънчев лъч успяваше да достигне до най-отдалечените кътчета

И единственият слънчев лъч успяваше да достигне до най-отдалечените кътчета на стаята, и откриваше безброй много спомени... колко неща напомнят на теб? Нарочно ли си оставил по мъничко от себе си... навсякъде, за да те намирам отново и отново, дори където преди те е нямало.. и с всеки слънчев лъч, разкриващ още едно парче от теб да се счупвам на все по-малки парченца.. и накрая на прах.. прах върху избледнелите спомени от тогава.. когато слънчевият лъч само си играеше..