Истинско щастие

-Хайде на пазар! -весело подвикна Никол на приятелката си Силвия, докато оправяше буйните си къдрици-Колко джобни ти дадоха?
-50. А на теб? -попита Силви.
-60, да се надяваме, че ще ни стигнат. . .
След 10 минути те вече весело се разхождаха из центъра на града, хванати за ръце. Всеки петък те излизаха по магазините и се снабдяваха с всичко необходимо, за да поддържат имиджа си на богати куклички. Повечето момичета им завиждаха за дрехите и парите, и това много им харесваше.
Никол и Силвия имаха много високо мнение за себе си. Никол беше по-свитата от двете. Бащата на гаджето й имаше сервиз за автомобили. Калоян редовно я караше да училище с най-различни лъскави коли. Всички я намираха за страшно красива, но също за толкова надута и заядлива.
Силвия не беше известна толкова с красотата си, колкото с отвратителния си характер - често спъваше, риташе и удряше по-бедните момичета, а "обикновените" правеше за смях пред всички. В цялото училище те нямаха никакви приятели. Движеха се само двете и винаги с по-големи и богати момчета.
Никол си мислеше, че е щастлива, имаше си всичко-пари, приятели, гадже за милиони, родителите й я глезеха и обичаха... какво повече да иска! Но дойде денят, в който целият й досегашен живот се срути пред очите й.

Една петъчна вечер Никол беше извикала баща си в стаята си и с гордост му показваше всички нови дрехи, които си беше купила. Той се усмихваше, но в очите му имаше нещо тревожно... нещо го мъчеше. Никол не виждаше това. Очите й светеха от радост и главно от алчност. Говореше му още какво иска да си купи, но баща й не я слушаше. Гледаше щастливото й лице и сякаш се чудеше как да я накара да го чуе. Изведнъж той стана, хвана дъщеря си за раменете, леко я разтресе и я сложи да седне на леглото до него. Тя се разсмя, но щом видя сериозния му поглед, усмивката замръзна на устните й.
-Трябва да поговорим - каза баща й.
-За какво? Какво има, татенце? - чак сега Никол видя, че нещо тревожи баща й.
-Виж, миличка... положението е сериозно... ще трябва да се изнесем от апартамента и да продадем колата... тези дрехи също няма да ти трябват...
-Какво искаш да кажеш? Говори без заобикалки. Как така ще продаваме! Какво има? - Никол сериозно започваше да се притеснява.
-Ами... как да ти го кажа, миличка... Нямаме повече пари, Ники. Преди седмица фалирах и сега нямаме почти нищо...
-Какво? ! Не, не, не може да бъде! Хайде, татенце, кажи ми, че се шегуваш!
-Не се шегувам, Никол. Говоря напълно сериозно.
-Аз... аз ще говоря със Силви и Коко. Те ще ми помогнат. Аз... не мога да съм бедна, не мога да съм обикновена! Да, още сега ще се обадя на Силвия.
Баща й я гледаше със загрижено лице, защото знаеше, че в света на богатите не можеш да разчиташ на никого, накрая всички те изоставят. Първо реши да спре дъщеря си, за да й спести унижението, но после си каза, че и без това занапред тя ще трябва да свикве да бъде унижавана и тъпкана. Погледна момичето си, а тя вече с разтреперани пръсти набираше номера на Силвия.
-Ало, мила, не знаеш какво нещастие! Не знам към кого да се обърна. . .
Последва кратко мълчание, а след това се чу ледено студения глас на Силвия:
-Знам, Никол. Баща ти е фалирал. Виж, не мога да ти помогна. Ако искаш ще купя дрехите ти, но. . . не ми се обаждай, повече не можем да сме приятелки. . . ти си вече бедна, Никол.
Силвия й тресна телефона, а Ники стоеше неподвижно със слушалката в ръка и не можеше да повярва на ушите си. Значи Силвия не й беше приятелка... но Коко я обича. Само него има, той няма да я предаде. . . Тя набра номера на Калоян. Звъня доста време и най-накрая той вдигна:
-Ало.
-Здравей, мили. Аз съм. Трябва да ми помогнеш, баща ми е фалирал и сега си нямам никого. Не ме оставяй!
Коко не мисли много по въпроса, а направо отсече:
-Е, кукло, явно ще се наложи. Не ходя с беднячки. Не се обаждай повече и забрави за мен. Сбогом.
Това я довърши. Тя легна на леглото си и плака цяла вечер. Баща й се опита да я утеши, но нищо не помагаше.
Най-накрая, към пет сутринта Никол заспа с мисълта, че вече е бедна и изоставена. Чевстваше се мамена през всичките тези години. Сега мразеше парите. Презираше ги, те носеха само нещастие. . . . Мислите й се реехе някъде далеч, а сърцето й страдаше от всичката болка, която беше понесло през този ден. И тук, в тази тъмна, богато наредена стая, Никол разбра, че бъдещия й живот нямаше да бъде цветя и рози, а истински. . . Ад!