Стела лежеше на леглото си. Беше си пуснала музика, за да прогони чувството на вина, което се беше загнездило в душата й. Искаше й се да не е била толкова жестока с хората. Писнало й беше да се преструва на безчувствена и студена. Чудеше се дали да свали маската си и да живее нов по-добър живот. От една страна беше Ники и неговата любов, а от друга - страхът, че отново ще бъде наранена...

Изведнъж на вратата се позвъни. Кой можеше да е? Родителите й нямаше да се приберат да късно през нощта... Не видя никого през шпионката и леко отвори вратата. Огледа се.В този момент от асансьора излезе Стефан. Беше й позвънил от долния звънец. Клатушкаше се на всяка стъпка и тихо мърмореше. Беше много пиян, но Стела не се страхуваше, защото той винаги запазваше здравия си разум, дори и да пиеше. Това,което я беше приковало на мястото й не беше страх, а изненада. Той бавно се приближи и я целуна грубо по бузата. Тя се отдръпна, а той я попита:
-Какво? Забрави ли ме вече?
-Миришеш ужасно! - възкликна тя - Какво е станало с теб?
Нервният му смях огласи малкото коридорче на блока:
-Нямам нищо вече, нищо...
Той се облегна на рамото й, а гласът му за първи път прозвуча човешки:
-Държах се отвратително с теб, с всички... всички, които ме обичаха преди сега не могат да ме понасят... Ти беше такова ангелче, а аз те нараних жестоко, прости ми, Стела...
Гледайки този така силен преди човек да плаче и моли в краката й, Стела разбра, че един ден щеше да изпадне в същото положение - Ледената кралица, изоставена от всички заради коравосърдечието си. Николай беше прав. Тя щеше да свали маската си, щеше да стане пак старата Стела. Да, тя се събуждаше от кошмара, който сънуваше вече четвърта година. Мислите й бяха прекъснати от Стефан, който й казваше нещо:
-Стела, моля те, дай ми малко пари... имам нужда да забравя за малко каква свиня съм всъщност!
Тя се усмихна и изтича до кухнята, където имаше пари. Подаде му ги и каза:
-Прощавам ти, тази вечер ти ми показа верния път. Не заравяй, че ако се извиниш на тези, които си загубил, те ще ти простят!
Стефан я погледна добродушно и си тръгна клатушкайки се.

Беше вече късно и Стела реши да си ляга. Заспивайки тя си помисли:
-Утре ще благодаря и на още един човек...
Тя зяспа за първи път от много време насам.

Веднага след училище Стела се отправи към видеотеката. Николай беше там. Подреждаше видеокасетите - постоянната му работа. Тя шумно отвори вратата и се загледа в него, чакайки го да се обърне. Когато това стана, той я изгледа въпросително и дълго време се опитваше да прочете по лицето й какво тъси при него. Тя му се усмихна, приближи се до него с думите:
-Е, какво ще ми препоръчаш днес - комедия или нещо романтично?
Николай беше загубил възможността си да говори. Само измънка:
-Хм, амии...
-Добре, нещо по-лесно - ще ме изведеш ли тази вечер? - усмивката не слизаше от устните й.
Ники не можеше да повярва. След като се съвзе от изненадата, весело я попита:
-Значи Ледената кралица вече не съществува, а?
Стела се засмя, целуна го и отвърна:
-Напротив - съществува... но само в приказките!
Смехът им отекна в малката видеотека. Ники я прегърна и всичко друго загуби значение!

crazy_teen4e
03 Апр 2006 г.

Коментари: 11
Axel #1, 03 Апр 2006 г.
Супер... Един добър край Много ми харесва
romanti4ka #2, 05 Апр 2006 г.
dosta zakusnq .... no si zaslujava6e .... super e
crazy_teen4e #3, 05 Апр 2006 г.
hehe,da baq zakysnqh,no prosto ima momneti kogato myzata prosto ne ti idva... i togava taka stava mersi vse pak
sexy_girl91 #4, 07 Апр 2006 г.
Na men stra6no mn mi haresa-BRAVO!!!
-rey_is_the_best- #5, 12 Апр 2006 г.
харесва ми..много даже....супер е...ахахха
black_lady #6, 16 Апр 2006 г.
страхотно е!!! много, много ми хареса като за финал, въпреки закъснението
crazy_teen4e #7, 16 Апр 2006 г.
e,re6ih 4e otdavna ne sym pisala ne6to s happy end...vreme be6e
dafi_bs #8, 03 Яну 2008 г.
ееее не се оказах права много се зарадвах, че свърши с хубав край, браво
crazy_teen4e #9, 06 Яну 2008 г.
Е,случва се и аз да искам нещо да има хубав край
ViZzZ #10, 06 Яну 2008 г.
много якичко е
SExy_i_OpAsnA #11, 08 Дек 2008 г.
syper sladyrsko