Ледена кралица - ІІ част

След случката във видеотеката, Стела често мислеше за Николай. Питаше се да не би да е била твърде жестока с него. Той беше единственото момче, което я харесваше от толкова време и не се отказваше. Точно затова Стела си мислеше, че бързо ще му мине но щом на другия понеделник влезе във видеотеката, тя не чу веселото му подвикване. Мина покрай него, защото знаеше, че той ще усети мириса на парфюма й и ще я забележи, но и това не помогна. Николай продължаваше да подрежда касетите на един от рафтовете. Тогава Стела направи нещо, което никога преди не беше правила-заговори го:
-Извинявай...
Той я погледна и каза:
-Какво ще обичате?
Стела се учуди, но продължи:
-Ще можеш ли да ми помогнеш да си избера видеокасета?
-Съжалявам, зает съм. Обърнете се към колежката ми Таня, тя ще ви помогне.
Отговорът й дойде като гръм от ясно небе. Съжали, че го беше обидила, но й трябваха точно 2 минути, за да разбере, че се беше унижила, той я беше унижил. Стела излизе от видеотеката и повече никога не се върна.

съдбата обаче си беше наумила да събере двамата горделивци и естествено го направи по своя уникален начин. Един хубав слънчев следобед на Ники и Стела им предстоеше да се сблъскат на ъгъла на една от хилядите улици в София. Интересното беше, че те не знаеха това. Ники вървеше, играейки на GSM-а си, докато Стела беше залепила заинтригуван полед в новия брой на Cosmopolitan. В момента на сблъсъка Стела изпусна списанието и тупна на тротоара. Ники започна да се смее, но щом момичето вдигна лицето си, усмивката му бързо изчезна и в погледа му пак се появи предишната омраза. Стела му извика:
-Е, какво? Няма ли да ми помогнеш да стана?
Момичето усещаше, че той я мрази, но това не беше точно така. Николай се разкъсваше между любовта си към Стела и между ненавистта, която беше изпитал, когато тя му наприказва всички онези думи, присъщи на типичното материално момиче. Той все пак й помогна да се изправи с думите:
-На вашите услуги, г-це Надувка!
Усмивка играеше на устните му.
-Как ме нарече, идиот такъв?-Стела отново избухна-Какъв ти е проблема?
-Аз нямам проблем, но ти определено имаш!
-Ооо, така ли?И какъв е той, г-дин Всезнайко?
Ники усети, че трябва да й каже всичко, което толкова време беше събирал в душата си:
-Проблемът ти е, че толкова високо си вирнала хубавото си носле, че не виждаш какво става около теб. - той се беше приближил опасно близо и тя можеше да усети горещия му дъх върху лицето си - Не виждаш, че има хора, които дават мило и драго да те виждат всеки ден, да те обичат и подкрепят. Не разбираш, че не е нужно да си толкова жестока и влюбена в себе си. Никой не е идеален и не можеш да се предпазиш от ударите на живота като се криеш зад тази студена физиономия. Да чувстваш болка е човешко, не можеш да избягаш от това. И престани да определяш хората по това какво имат, а ги цени за това, което са. Николай изприказва всички тези думи, докато Стела стоеше вцепенена и го наблюдаваше. Не й се искаше да вярва, че той е прав, трябваше й време да преосмисли себе си и целия си живот. Тя оправи косата си, обърна му гръб, докато той си мислеше, че вече я е изгубил завинаги.