Всичко започна неотдавна. Много харесвах едно момче. Казва се Даниел. Запознахме се в една дискотека преди време, още тогава, преди да го познавам не можех да откъсна очи от него. Просто беше като магия. Нещата се развиха така както искам, но само в началото. Цялата история ще научите по-надолу.

Казвам се Ива, на 16 години съм. Обичам забавленията, приятелите си и най- вече обичам когато има кого да обичам по онзи начин. Силно се надявах този човек да е Дани.
Ето как започна всичко. С най- добрата ми приятелка (Мария) си падахме големи купонджийки, и разбира се обичахме да привличаме вниманието на всички. Особено на създанията от мъжки пол. Ходихме в - Cаrrolla- всяка събота. Това е Дискотеката. С главно - Д- , жестока е! Но както и да е. Беше събота. Танцувахме си както винаги, привличахме вниманието, но ... в дискотеката влязоха нова група непознати момчета. Бяха 5. - Водача- им беше. . зашеметяващ. Красив, с руса коса, сини очи, атлетично тяло... , но аз не гледах него. Гледах момчето почти забутано в края на групичката. Сякаш прожекторите огряваха само него. Никой друг не съществуваше. Казах, че - водача- им бил красив, но... това момче беше сигурно 100 пъти по-хубаво. Висок около 1,80, с черна коса, а очите му както по-късно разбрах... толкова приятно кафяви. Излъчваха топлина и нежност. Да, това беше Дани. Показах го веднага на Мария.
- Непременно трябва да се запозная с него! Той е по-различен! - промълвих аз.
- Така каза и за предишните - отговори с леко недоверие Мария.
- Не, не! Този е! - отново проявих твърдоглавост...

Групичката тръгна към бара, ние също. Поръчаха си напитки, ние също. Бях толкова развълнувана. Просто нямаше как да не запаля цигара. Забелязах обаче един факт който ме разтрои... Дани не беше сред групичката от момчета. - Ох, какво пък. Ще го изчакам. Тъкмо когато огънят галеше началото на горчивото удоволствие, някой дръпна цигарата и каза:
- Пушенето е вредно! - беше Дани.
Замръзнах на място. Не знаех какво да кажа, но за щастие (или може би нещастие) се освестих набързо.
- Може и така да е. Но нали това си е моето здраве. Не твоето.
- Може и така да е. Да, но не мога да гледам как младо и хубаво момиче като теб си съсипва живота.
- Просто съм развълнувана - отново женска тактика и намеци...
- От какво си толкова развълнувана? - попита отново Дани с мек глас, леко смутен явно...

- Ще ти кажа, но отвън, тук е много шумно. - хвърлих поглед към Мария и й намигнах леко.
Вече излизахме навън. Беше доста хладно, пък аз не си бях взела нито яке, нито блуза. Опитах да се самонавия, че не ми е студено. Пък и в компанията на такова момче студа ми беше последна грижа.
- Та... от какво се развълнувана така? - попита Дани
- От присъствието ти. - изобщо не се смутих, хвърлих му лека усмивка, той ми отвърна...
- Даниел, приятно ми е! - Дани протегна ръка за да се здрависаме.
- Ива... на мен ми е още по-приятно. - когато ръцете ни се докоснаха почувствах, че пламвам... Ръкостискането му не бе нито силно, нито слабо...
- Често ли идваш тук? - попита Дани.
- Да, всяка събота.
- Ще се радвам, да се виждаме и извън дискотеката.
- О, разбира се! Аз също ще се радвам - само това и чаках, направо летях...
- Добре, но... не ти ли е студено така?
- Ами... опитвам се да се самонавия.
- Самонавивай се колкото искаш, но ще настинеш - Дани свали блузата си й ми я подаде. Остана само по бяла тениска. Вече ясно се виждаха очертанията на тялото му... Господи, такова тяло не бях виждала... Докато обличах блузата усетих аромата на парфюма му. Беше напоена с него... Вълшебно. . Нищо не може да се сравни с чувството когато усещаш парфюма на обекта на чувствата ти...

- Няма ли да ти стане студено сега на теб? - гласа ми беше загрижен, а и наистина си бях загрижена. Ако настине няма да мога да го виждам.
- Ако мислиш, че ми е студено се приближи и ме прегърни, може и да ме стоплиш. - това момче си имаше страшен подход към момичетата... Приближих се и го прегърнах... - Хайде да седнем на някоя пейка - предложи Дани...
- Добре - щастието в мен се надигаше все повече

Седяхме на пейката близо 3 часа, говорихме си, смеехме се... Беше просто ... невероятно. Той ме целуна. Никога не се бях чувствала така. Никога... Караше мен, момичето способно да оплете всяко момче, да се чувствам така слаба... Имах нужда от закрилата му... Имах нужда от това да е до мен...

- След малко трябва да тръгвам, съжалявам много. Ако искаш утре може да се видим отново. Ще се радвам! - каза Дани
Натъжих се... исках той да остане така завинаги, но знам, че беше невъзможно.
- И аз ще се радвам... Само ми дай телефона си...
Е, разменихме си телефоните. Видяхме се на следващия ден и на по- следващия. Виждахме се всеки ден. Естествено бяхме гаджета. Ходихме вече 2 седмици, когато забелязах, че Дани наистина е влюбен, прекалено влюбен. Искаше да знае къде съм била, с кого, кога точно... Ревнуваше ужасно много от всеки. Това ми харесваше, но само в началото... Чувствах се обичана и имах вниматието му, интереса му. Но после започна да се сърди за дреболии... . Малко по малко той убиваше любовта ми, а неговата растеше... Не можех да издържам вече... Мина месец-два... Господи, обичам го, но не мога да издържам наистина! Единствения начин е раздяла. Но ще боли. Много ще боли. Реших. Ще му кажа, че приключваме връзката си... Още тази събота...

- Трябва да говоря с теб - казах аз с твърд престорен глас
- Добре, миличко - отговори той, нищо неподозиращ за удара който щях да му нанеса...
- Когато един човек се чувства затворен в клетка... - започнах аз... Той ме изгреда странно, но нищо не каза - ... той се опитва да избяга. Когато един човек задушава с любовта си любимия човек... той отново опитва да избяга, за да успее да си поеме въздух. Ти ми нямаше доверие за почти нищо. Каква връзка може да е това? Аз нямах нищо против да сме заедно да се обичаме, да бъдем един до друг, но с твоето недоверие и ревност ти убиваше малко по малко любовта ми... Още те обичам и наистина ми е трудно да се разделим, но... Любовта е птица, тя има нужда да лети... Аз също съм като птица и имам нужда от свободата си. Надявам се да си щастлив, много щастлив. Няма да забравя миговете заедно...
Ива се обърна и си тръгна към вкъщи, усещаше празнина на мястото на сърцето си... Бе го оставила при Дани, но свободата й я правеше безкрайно щастлива... Щеше да мине известно време и щеше да забрави Дани колкото да не я боли, но спомена си остава...

CaTwOMaN
05 Септ 2005 г.

Коментари: 7
krava_i_polovina #1, 05 Септ 2005 г.
tova e po4ti to4no moqta istoriq s sega6noto mi gaje hodim ve4e 6 meseca,no toi ima sa6tiq harakter kato Dani.
CaTwOMaN #2, 05 Септ 2005 г.
Лошо...,не е хубаво да е толкова ревнив...Да ти обръща внимание да,но не и да знае какво правиш всяка свободна секунда когато не си до него... Опитах да направя разказчето нещо като тип ~изповед~ ... Все едно някоя приятелка разказва историята си на друга нещо се оплетох ама карай
Lean_f #3, 06 Септ 2005 г.
Mnogo e hubavo.Sporeed men nai-huubavi sa istinskiite istorii .
CaTwOMaN #4, 06 Септ 2005 г.
ами не мисля да има продължение...,но ако все пак нещо ми щукне в главата ще го напиша
pink_angel #5, 06 Септ 2005 г.
a za6to prosto ne mu kaza 4e ima6 nujda ot pove4e svoboda?
CaTwOMaN #6, 06 Септ 2005 г.
историята не е моя въпреки,че съм се чувствала като затворена в клетка...
liu_3 #7, 10 Авг 2006 г.
Mnogo mi haresa...BraVo !