Тя влезе в заведението, затръшвайки шумно вратата след себе си, спря за миг, сякаш само за да усети всички погледите вперени в нея, след това тръгна към масата, където я чакаха приятелките й, движейки се с походката на кралица. От няколко страни страни се чуха подсвирвания и смели забележки, много момчета я зяпаха с неприкрито възхищение, а техните приятелки – с повече от явно презрение, но тя нито за миг не се смути, не трепна дори. Единственият й признак на емоция беше леката доволна усмивка на устните й.
Много момичета скърцаха със зъби от яд щом тя се появеше някъде. На какво ли се дължеше? Дали на оскъдното й облекло, което оставаше на показ прекрасната й фигура, или на надменното й държание, което винаги целеше да я превръща в център на внимание? Е, каквато й да бе причината, не можеше да се отрече, че атмосферата се разгорещяваше винаги с нейното присъствие.
Тези от нейната компания обаче й бяха пълна противоположност – съвсем обикновени и тихи, до нея изглеждаха дори напълно сиви и безинтересни. Според клюките тя нарочно се събирала с такива, за да може да се чувства като най-добрата в средата си… Но дали беше наистина така?
Тя седна, кръстосвайки крака, макар и да знаеше какъв ще е ефектът с къса пола като нейната. Засмя се, когато видя как едно момче от съседната маса се задави, докато я зяпаше и пиеше от чашата си в същото време. Тя остави своето собсвено питие, което едва преди минути беше поръчала, и пристъпи към дансинга.
Да, беше адски добра в танците. Движенията й бяха толкова гъвкави, ритмични и секси, че нищо чудно да преследваха през нощта сънищата на голяма част от мъжкото присъствие в дискотеката. Не беше ли забавно наистина?
Но до там със забавленията за момента. Тази нощ тя имаше важна задача и трябваше да осъществи намеренията си… Беше го видяла предишната нощ с гаджето му, но за съжаление тогава те тъкмо се прибираха. Сега обаче той беше тук. Сам. И определено я беше забелязал съдейки по погледите, които й отправяше.
“Те всички са еднакви”, повтори си тя философията си и се усмихна в себе си. Беше се научила как да получи всичко, което иска от един мъж. Не се и съмняваше, че този няма да е изключение. Странно защо толкова пъти беше чувала да се говори, че този бил “светен” и “не като другите”.
“Свестен, повтори си тя развеселено, но дори и свестен и той е мъж… So let’s get the party started!”. Изкара цигара от чантичката си и след минута вече до него, молейки го за запалка. Той изпитателно изгледа лицето й (което не можеше да се отрече, че е много красиво), а след това и по-надолу. И тъкмо когато тя си помисли, че вече е спечелила, той овърна рязко, почти грубо:
- Съжалявам, но не пуша... Потърси някъде другъде, вярвам, че ще успееш...
- Нима? – самодоволта усмивка отново се появи на устните й – А как ще обясниш това тогава? – тя се наведе над него и бръкна с ръка в джоба на панталона му, вадейки запалката, която беше видяла той да оставя там.
Той я погледна право в тъмните очи и нервно я предупреди:
- Внимавай, играеш си с огъня...!
- Може би ми е студено...
Макар че тя не знаеше, той беше слушал много за нея. Познатите му непрестанно я обсъждаха. Как ли не я наричаха... Предизвикателна. Скандална. Неморална. Лека... Правеше всичко така както на нея й харесва и не се съобразяваше с другите, играеше си с всички и после ги захвърляше.
“Днес ще играем твоята игра...”, каза си той, решен да й даде урок.
- Ела с мен – той стана и я дръпна за ръка.
- Къде? – удоволствието от лесната победа беше изписано на лицето й.
- Някъде, където ще сме сами и ще можем да се опознаем... отблизо.
Те излязоха в непрогледната, но топла лятна нощ и се насочиха към плажа. Той я целуна, тя му отвърна... А след час вече бяха в дома й....
Когато тя се събуди на сутринта, него вече го нямаше. Беше оставил единсвено една бележка, надраскана набързо преди да замине: “Вярвах, че ще се справиш по-добре...”.
- По дяволите! – извика тя и накъса бележката на парченца – Няма да оставя това така... Ще му го върна за всичко, ако ще и да е последното нещо, което някога ще направя!
black_lady
28 Май 2005 г.
no shte ti obqsnq i moqta gledna tochka... 1) az nqmam namerenie da stavam pisatel, a prosto si zapylvam svobodnoto vreme s pisane (oshte poveche che tyk v BG e mn trudno za koito i da bilo da stane pisatel); 2) tova vse pak e teen site, za kakvo da pisha vytre? pisha prosto za tova, koeto vylnuva povecheto chitateli (tuk mnojestvoto sa na po 12-16 godini), a do kolkoto vijdam ima i dosta hora, na koito im haresva tova, koeto pisha... ne nalagam stilyt si na nikogo, prosto tova si e moq stil i az sym si izbrala da pisha za horata - ne sa fantastiki, ne sa komedii, nito nqkakvi tejki drami... prosto real things i tolkova 
no ne nalagam na nikogo nito da haresva, nito daje da gi chete - vypros na vkus e
az prosto .... davam saveti ... ot visotata na kaka 
в какво по-точно се състои изненадата?
как го правиш бре момиче? 
)))
koi e lo6o momi4e az ne
s rogca
