Караница, след караница, вече не издържах. Карахме се толкова често и то за такива глупави неща... А той дори не разбра колко ме болеше, колко плачех пред компютъра, докато си пишехме.
Пред него стоях като ледено момиче, не показвах колко много го обичам и колко ме боли, когато се карахме. Изглеждах груба, студена и сякаш не ми пукаше, но заклевам се не беше така! Знаех, че понякога го наранявам, но не можех да преглътна някои неща (макар и дребни) между нас. Всеки път, когато се скарвахме и аз се отдръпвах, се надявах той да дойде да ме претисне към себе си и да не ме пуска, дори и да се дърпам. Да допре устните си до моите и да забрави за какво съм се сърдела. Но не, той просто се отдръпваше и изчакваше да ми мине... Повтаряше че ме обича, но на мен ми беше трудно да го кажа, бяха ме наранявали, беше ме страх да го кажа, никога не го бях изричала, но наистина го обичах, той беше всичко за мен. Най-ценното, най-светлото, най-истинското... и все пак късно е да го казвам, загубих го и от глупавата си гордост няма да му кажа колко го обичах. Умирам от болка, докато пиша тези редове, но не мога да склоня... Защо? Не мога да спра да го обичам, да мисля за него, но не мога и да си го върна. Ще си намери друга, може би много по-добра от мен, ще ме забрави. Аз също ще го забравя някой ден, но докато дойде този ден, колко сълзи ще изплача, колко пъти ще умирам с нощта и ще се раждам сутрин, за да сложа онази глупава и иронична усмивка, да отида на училище и ... там ще срещна погледа му. Ще се направя, че не ми пука, че мога у без него, но всъщност... ще умирам, всеки път щом го видя. Знам, ще ми е трудно, знам, че той няма да се върне, знам, че ще стана ледена и безчувствена. Не виждам светлина в тунела поне за сега, не виждам края на болката си! Толкова ми е трудно, не мога без него! Защо съм такава глупачка и го оставих да си тръгне? Защо не го спрях, Господи защо?! Просто така, всичко свърши, осем месеца заедно и накрая опустошение, болка, сълзи и страх, страх, че на другия ден ще го видя с друга. Но знам, че съм виновна за собствената си болка, знам, че не му казах, че го обичам и той е моят живот, знам, че той заслужава истинско момиче, но знам и че той някога ме обичаше...
Пред него стоях като ледено момиче, не показвах колко много го обичам и колко ме боли, когато се карахме. Изглеждах груба, студена и сякаш не ми пукаше, но заклевам се не беше така! Знаех, че понякога го наранявам, но не можех да преглътна някои неща (макар и дребни) между нас. Всеки път, когато се скарвахме и аз се отдръпвах, се надявах той да дойде да ме претисне към себе си и да не ме пуска, дори и да се дърпам. Да допре устните си до моите и да забрави за какво съм се сърдела. Но не, той просто се отдръпваше и изчакваше да ми мине... Повтаряше че ме обича, но на мен ми беше трудно да го кажа, бяха ме наранявали, беше ме страх да го кажа, никога не го бях изричала, но наистина го обичах, той беше всичко за мен. Най-ценното, най-светлото, най-истинското... и все пак късно е да го казвам, загубих го и от глупавата си гордост няма да му кажа колко го обичах. Умирам от болка, докато пиша тези редове, но не мога да склоня... Защо? Не мога да спра да го обичам, да мисля за него, но не мога и да си го върна. Ще си намери друга, може би много по-добра от мен, ще ме забрави. Аз също ще го забравя някой ден, но докато дойде този ден, колко сълзи ще изплача, колко пъти ще умирам с нощта и ще се раждам сутрин, за да сложа онази глупава и иронична усмивка, да отида на училище и ... там ще срещна погледа му. Ще се направя, че не ми пука, че мога у без него, но всъщност... ще умирам, всеки път щом го видя. Знам, ще ми е трудно, знам, че той няма да се върне, знам, че ще стана ледена и безчувствена. Не виждам светлина в тунела поне за сега, не виждам края на болката си! Толкова ми е трудно, не мога без него! Защо съм такава глупачка и го оставих да си тръгне? Защо не го спрях, Господи защо?! Просто така, всичко свърши, осем месеца заедно и накрая опустошение, болка, сълзи и страх, страх, че на другия ден ще го видя с друга. Но знам, че съм виновна за собствената си болка, знам, че не му казах, че го обичам и той е моят живот, знам, че той заслужава истинско момиче, но знам и че той някога ме обичаше...
United_fenka
26 Фев 2006 г.
Коментари: 7
black_lady #1, 26 Фев 2006 г.
Знам какво преживяваш, наистина е тежко 
Но един ден това ше се промени. Щом всичко е свършило така, значи просто той не е момчето за теб. Да, ти си била твърде горда и уплашена, но и той явно не те е обичал достатъчно, за да не се бори за теб до последно 
Не можеш да възкресиш миналото и да съживиш нещо, което е вече умряло. Но затова пък можеш да си вземеш поука и никога, никога, никога да не правиш същите грешки! 
Бъди силна... 
Но един ден това ше се промени. Щом всичко е свършило така, значи просто той не е момчето за теб. Да, ти си била твърде горда и уплашена, но и той явно не те е обичал достатъчно, за да не се бори за теб до последно Не можеш да възкресиш миналото и да съживиш нещо, което е вече умряло. Но затова пък можеш да си вземеш поука и никога, никога, никога да не правиш същите грешки! Бъди силна...
United_fenka #2, 26 Фев 2006 г.
mersi za saveta.no iztoriqta ne e to4no po istinski slu4ei razli4noto e 4e nie vse oste sme zaedno i sega se karame po rqdko i ne6tata sa mnogo po razli4ni ot predi
Axel #3, 27 Фев 2006 г.
Куууллл 
...може би изтъркано, но все пак ще го кажа...любпвта не се казва...тя се показва.Не е необходимо постоянно да казваш на някой колко го обичаш (даже може да стане досадно)...важното е да го показваш всеки ден и всеки миг.Не съм запознат със ситуацията, но да се караш с някой си е нещо нормално...трябва да знаеш, че винаги...ама абсолютно ВИНАГИ се изричат неща, които не се мислят в действителност.Пък и съм сигурен, че не само ти си наранена...той също...и е напълно нормално и двамата да се дръпнете на една страна, за да си ближете раните...Тва единия да дойде и да прегърне другия след караница е рядко срещано "Явление"...срещано главно по филмите.И както каза черната дама...Би Стронг
...може би изтъркано, но все пак ще го кажа...любпвта не се казва...тя се показва.Не е необходимо постоянно да казваш на някой колко го обичаш (даже може да стане досадно)...важното е да го показваш всеки ден и всеки миг.Не съм запознат със ситуацията, но да се караш с някой си е нещо нормално...трябва да знаеш, че винаги...ама абсолютно ВИНАГИ се изричат неща, които не се мислят в действителност.Пък и съм сигурен, че не само ти си наранена...той също...и е напълно нормално и двамата да се дръпнете на една страна, за да си ближете раните...Тва единия да дойде и да прегърне другия след караница е рядко срещано "Явление"...срещано главно по филмите.И както каза черната дама...Би Стронг
Axel #4, 09 Мар 2006 г.
...Понякога любовта е заредено оръжие... - Алис Купър
sexa_na_kompleksa #5, 26 Мар 2006 г.
napalno sam saglasna sas Axel
Bobka #6, 10 Апр 2006 г.
Kasno go pro4itam no mi haresva stra6no.Edin savet,prosto kaji OBI4AM TE!
liu_3 #7, 15 Яну 2007 г.
