"Тя каза "СТИГА" и стъклото се пропука,
Тя каза "ТРЪГВАЙ" и всичко рухна..."
Тя отвори очи. Нищо. С досада си помисли за поредния ден, който щеше да мине в разгадаване на клюки от "световен мащаб" - дали някоя е напълняла, дали този цвят и отива и защо въобще си позволява да излиза навън с това червило. Все важни неща. Денят обещаваше да е намусен и студен, а навличането на хиляда ката дрехи вече беше започнало да й тежи. След конска доза кафе и преглед на скучния, но забавен сериал беше време да тръгва. Следваше цял куп безумни правила, които и бяха досадни, но до някъде вече вършеше по навик. Дрехите, гримът... последен поглед в огледалото.. Боже, как мразеше това огледало. То винаги и беше пречело. Кристалната яснота, с която я сблъскваше с всичките й малки недостатъци я влудяваше. Това "чудо" беше единственото нещо, което я спираше да повярва в представата, която беше изградила за себе си, и което я връщаше към не толкова приятната реалност. Същите замислени кафяви очи, същата коса.. дори малката червена точка, с която проведе дълга и болезнена война ,си беше там. Тя направи намусена гримаса взе ключа от шкафа и тръшна вратата след себе си. Последвалият ден не заслужава дори да се споменава понеже гадостите, които й донесе бяха непоносими. Първо си счупи токчето, с смесено чувство на изненада и яд откри, че едното копче на якето й го няма, а дългият диспут с учителя по философия завърши само с двойка и ехидната усмивка на същия. Въобще един от онези дни, за които не си струва да се говори.
Тя се прибра напълно убита. Отключи вратата и разбира се първото нещо, което видя беше огледалото. Това преля чашата. Тя хвърли нещата си на земята, изтича в спалнята и въоръжена с парче плат покри огледалото. След тази сложна процедура успя само да се довлече до леглото и да падне на него. Потъна в сън, мислейки колко нечестно беше към нея това огледало.
А денят дойде, по - досаден дори от предният. Естествено сутрешният й ритуал не се наруши дори със секунда, но точно след безмилостната борба с молива за очи малката новост, която откри едва не я събори на земята. Очите й. Онези замислени, топли кафяви очи ги нямаше. Вместо тях момичето отсреща я гледаше студено и безмилостно със своите ярки зелени очи. Беше невъзможно. Но колкото повече гледаше в огледалото толкова по - сигурно беше, че очите отсреща бяха зелени. Това откритие вярно я поуплаши в началото, но след това я изпълни в такова задоволство, сякаш, бе открила голям коледен подарък. А денят обещаваше да е интересен…
Тя каза "ТРЪГВАЙ" и всичко рухна..."
Тя отвори очи. Нищо. С досада си помисли за поредния ден, който щеше да мине в разгадаване на клюки от "световен мащаб" - дали някоя е напълняла, дали този цвят и отива и защо въобще си позволява да излиза навън с това червило. Все важни неща. Денят обещаваше да е намусен и студен, а навличането на хиляда ката дрехи вече беше започнало да й тежи. След конска доза кафе и преглед на скучния, но забавен сериал беше време да тръгва. Следваше цял куп безумни правила, които и бяха досадни, но до някъде вече вършеше по навик. Дрехите, гримът... последен поглед в огледалото.. Боже, как мразеше това огледало. То винаги и беше пречело. Кристалната яснота, с която я сблъскваше с всичките й малки недостатъци я влудяваше. Това "чудо" беше единственото нещо, което я спираше да повярва в представата, която беше изградила за себе си, и което я връщаше към не толкова приятната реалност. Същите замислени кафяви очи, същата коса.. дори малката червена точка, с която проведе дълга и болезнена война ,си беше там. Тя направи намусена гримаса взе ключа от шкафа и тръшна вратата след себе си. Последвалият ден не заслужава дори да се споменава понеже гадостите, които й донесе бяха непоносими. Първо си счупи токчето, с смесено чувство на изненада и яд откри, че едното копче на якето й го няма, а дългият диспут с учителя по философия завърши само с двойка и ехидната усмивка на същия. Въобще един от онези дни, за които не си струва да се говори.
Тя се прибра напълно убита. Отключи вратата и разбира се първото нещо, което видя беше огледалото. Това преля чашата. Тя хвърли нещата си на земята, изтича в спалнята и въоръжена с парче плат покри огледалото. След тази сложна процедура успя само да се довлече до леглото и да падне на него. Потъна в сън, мислейки колко нечестно беше към нея това огледало.
А денят дойде, по - досаден дори от предният. Естествено сутрешният й ритуал не се наруши дори със секунда, но точно след безмилостната борба с молива за очи малката новост, която откри едва не я събори на земята. Очите й. Онези замислени, топли кафяви очи ги нямаше. Вместо тях момичето отсреща я гледаше студено и безмилостно със своите ярки зелени очи. Беше невъзможно. Но колкото повече гледаше в огледалото толкова по - сигурно беше, че очите отсреща бяха зелени. Това откритие вярно я поуплаши в началото, но след това я изпълни в такова задоволство, сякаш, бе открила голям коледен подарък. А денят обещаваше да е интересен…
HellKa
07 Фев 2008 г.
Коментари: 3
ViZzZ #1, 07 Фев 2008 г.
Хеее...яку 
DIGHeaD #2, 11 Фев 2008 г.
nz kolko e edno i sy6to, no na men mi se stori razli4no..v smisal takyv, 4ee kraq e neo4akvan, toest o4akva6 ne6to da stane, a to edni o4i se okazvat zeleni..dano v prodyljenieto stane ne6to interesno, 6toto do tuka po 6estobalnata davam 4...ogledalata vinagi sa mi bili int. tema 
)
)
crazy_teen4e #3, 16 Фев 2008 г.
Не е едно и също,напротив...Добро е отново
