Огледалото на славата – II

- Теди – Виктор коленичи и се усмихна така чаровно, както само той си знаеше, - чакахме този момент твърде дълго... Мисля, че вече е време да ти направя и официалното предложение.
Теди развълнувано сложи ръка на сърцето си, щастлива, че най-голямата й мечта се сбъдва най-сетне! Помнеше какъв беше Виктор, когато се запознаха преди няколко месеца – отчаян, самотен, загубил вяра... Но с обичта и вниманието си тя успя да му върне усмивката, да го накара пак да се смее, да се радва на живота и да забрави онази, която някога бе обичал повече от всичко... Той най-накрая щеше да й принадлежи изцяло, загърбил напълно своето минало. Ах, какво щастие!
- Ти направи за мен повече от всеки друг – продължаваше той – Никога няма да забравя, че беше до мен в най-трудните ми моменти. И така, искам да те помоля да станеш моя...
Точно тогава на вратата се позвъни и в миг романтиката се разруши, тържественият момент някак загуби блясъка си. Виктор раздразнено промърмори нещо, изправи се и отиде да отвори. На прага стоеше последният човек, когото очакваше да види. В този миг всички стари призраци се появиха отново, обърквайки духа му с пълна сила.
- Здравей, мили.
Ангелски глас. Красив и мелодичен. Не беше го чувал от много, много време... И тя стоеше там, тъй нежна и прекрасна, каквато я помнеше. Приказна като ангел...
- Хей, да не би да ме забрави? – сведе поглед Радостина – Моля те, кажи ми, че не си...
“Да я забравя, помисли си унесено Виктор, та нима някой би могъл...?”
- Не съм... – приглушено отвърна той, сякаш това му струваше неимоверно усилие – Но опитах, повярвай ми, опитах!
- Какво става? – Теди се проближи, любопитна коя е тази посетителка, прекъснала ги в тъй важния момент – Кое е това момиче?
Виктор трепна, отдръпна се от нея и разтреперан влезе в стаята. Теди изненадано проследи реакцията му и едва тогава по-подробно огледа непознатата. Започна от невероятната й блестяща черна коса, спускаща се на дълги къдрици по гърба, след това необикновените виолетовосини очи и изящни черти на лицето. Този поглед й беше като че ли добре познат, но от къде ли...? Тя се напрегна да се спомни... Изведнъж пребледня.
- Не! Не може да си ти! – извика тя.
Другата не отговори нищо, ала нямаше и нужда... Беше Тя! Манекенката, изоставила някога Виктор заради друг... Единствената, която той беше обичал толкова много!
- Защо, защо се връщаш сега, за Бога! – в очите на Теди блеснаха сълзи – Защо точно сега!
Радостина беше очаквала подобно посрещане. След като преосмисли живота си след всички допуснати грешки тя бе твърдо решила да излезе от света на тъмнината, където се намираше досега, и да се върне в този на радостта и светлината, борейки се за щастието, на което имаше право.
- Защото още го обичам – тъй простичко, но искрено казано!
- Обичаш го! – повтори Теди подигравателно – Ти не можеш да обичаш никого освен себе си... Щом си го обичала толкова, кажи къде беше досега? Защо го изостави, защо не беше до него през това време? А аз бях! И го подкрепях, аз го утешавах и успокоявах, когато плачеше на рамото ми за теб. Ти какво правеше, докато той се топеше по теб...? Забавляваше се с други в своя бляскав свят нали! Късно е, не разбираш ли! Върви си там, от където си дошла! Тук никой няма нужда от теб...
Радостина търпеливо изслуша всички упреци, тъй като заслужаваше голяма част от тях. След това тиха отвърна:
- Не ми беше лесно да стигна до тук. Направих много грешки, знам... Съжалявам за тях, но нищо не може да се направи за миналото вече. Но пък бъдещето може да се промени. Ако Виктор още ме обича, а аз вярвам, че е така, то аз ще направя и невъзможното за да си го върна.
- С какво право !?
- С правото, което ми дава истинската любов...
Теди се намръщи. Не можеше да позволи да й отнемат любимия точно когато беше толкова близо до щастието с него!
- Той не те обича вече! – уверено заяви тя – Аз виждах как чувствата му към теб се топят с всеки следващ ден, а тези към мен се усилваха. Сега в неговото сърце съм само аз...
- Нима? – Радост се усмихна – Тогава защо те е страх от мен? Остави го да говори за себе си и сам да вземе решение с коя от нас иска да бъде.
- Е, добре – въздъхна Теди и се обърна към Виктор – Кажи й това, което щеше преди малко да кажеш на мен, любими!
Но Виктор не я чуваше. Единственият човек, когото виждаше и чуваше сега, беше Радостина, неговата Радостина... Смяташе, че е преодолял увлечението си към нея, но сега, когато тя стоеше пред него, той отново се питаше как беше живял без нея толкова време... Обичта му като че никога не беше умирала. Той съзнаваше, че не биваше да й прощава, че справедливостта изискваше да остане с Теди сега, но как би могъл да го направи след като още си обичаше своята Радост? Какво като го беше изоставила и наранила така... Тя пак си оставаше най-прекрасното създание на света. никоя никога нямаше да може да я замести в сърцето му. Нейния поглед, нейната усмивка, нейните целувки и докосвания – нима не беше копнял за това досега...?
- Кажи й! – повтори Теди с нарастващо раздразнение.
- Обичам те, Радост... – прошепна той.
Радостина заплака от щастие... Тя го прегърна силно, сякаш никога повече няма да го пусне. Теди напусна, крайно оскърбена, но сякаш никой не я забеляза. Те бяха твърди заети да се си доказват, че любовта им се беше запазила въпреки раздялата.

black_lady
05 Апр 2005 г.