Редове за жестокото предателство

Почти полунощ е, а аз все още не мога да заспя.В съзнанието ми бушуват хиляди мисли и страхове, а аз не знам как да се преборя с тях. Чувствам се самотна, объркана и ужасно предадена.
Самотата прониква във всяка частица от стаята и дори мога да я чуя. И тези звуци се сливат с всички мои объркани мисли. Не знам какво чувствам, дали въобще все още мога да чувствам. Дали тази болка е причинена от самотата или от жестокото предателство.
Бях в жестока заблуда, когато си мислех, че ти никога няма да ме подведеш. Винаги сме били едно цяло, споделяхме, радвахме се и тъгувахме заедно. А сега ти ме предаде. Не го очаквах точно от теб, мое малко объркано, разбито и изтощено сърчице. Защо го направи, защо отново повярва? Вероятно всичката болка, през която премина не ти е била достатъчна. Та нали аз бях до теб, когато кървеше безутешно точно в такива нощи. Плаках заедно с теб, когато беше разбито на хиляди частици, а сега забрави всичко. Как можа? Защо ме предаде? Все още не мога да повярвам, че толкова лесно се поддаде и повярва на думите му за любов. Успя да забравиш цялата болка само с една целувка.
И защо сърчице мое, сега си толкова силно и се опитваш да ме победиш и накараш отново да вярвам. Моля те, не ми го причинявай, не потръпвай всеки път, когато го видиш. Не започвай да биеш все по-учестено, когато се приближава към мен. Не ме карай да се усмихвам, когато помисля за него.
Ти не знаеш, ти не мислиш колко наранено ще си отново. Не знаеш каква голяма болка ще ти донесе тази любов, не знаеш, защото никога не си обичало така силно. Не искам да страдаш, не искам и този път да споделя тази болка с теб, не искам отново да плача в самотните нощи. Повярвай ми, довери ми се поне този път. Знай, аз няма да те подведа. Не искам отново да се залъгвам с мечтите, че тази любов някога може да се осъществи. Няма смисъл да вярвам в невъзможното. Защото тази любов, сърчице мое, която те е заблудила и завладяла така безумно, е всичко друго, но не и възможна.
Не ме пробождай така жестоко, сърчице мое. Не го казвам, за да те нараня. Просто трябва да го разберем и аз, и ти. Няма смисъл да мечтаем за нещо невъзможно. Няма смисъл да прекарваме безсънни нощи в мисли за него и ти да биеш така лудо. Няма смисъл, защото след време, пак той и тази любов ще са причината да искаш да спреш завинаги. Но не го мрази сърчице, не го съди. Аз ще го направя вместо теб.
Да, обич моя, съдя те, но не мога да те намразя. Обвинявам те за това така жестоко предателство спрямо нашето приятелство, но никога не бих могла да те намразя.
Боли ме, защото и ти, приятелю мой ме предаде. А сега дори не мога да те нарека приятелю, защото мога да се обърна към теб единствено с думите "обич моя". Да, обич моя, предаде ме жестоко. Каза ми, че никога няма да ме нараниш, че винаги ще ме закриляш и правиш щастлива, но ме излъга. Не успя, поддаде се, обикна ме. И сега и ти страдаш, и караш и мен да страдам. Защо го направи, защо ме обикна, защо и този път не успя да бъдеш силен?
Колко много защо, а знам, че отговорът е само един, защото любовта не пита. Тя просто идва и не се съобразява, колко невъзможна е, колко страдание ще донесе, колко упорито се мъчим да избягаме от нея и да я задушим. А всъщност тя ни задушава... убива ни, а ние нямаме нито сили, нито желание да спрем да обичаме. Ти се промъкна при сърцето ми, убеди го колко ме обичаш, а то подведе и мен. Защо тогава не помисли как след време трябва да си кажем сбогом? Защо не мислиш колко много ще ме боли, как няма да искам да съм жива.
Изгаряш ме, убиваш ме, а дори не го съзнаваш. Всяко твое докосване ме изгаря като въглен и оставя белег не само по тялото, но и в сърцето ми. Всяка твоя дума за любов дава криле на сърцето ми и аз трябва да съм тази, която да напомни, че е невъзможно и да забия поредния нож в него. Но всяка твоя целувка ме кара да забравя за всичко. И не само сърцето ми, но цялата аз летя и копнея за още... и дори не мисля. Заравям за миналото, забравям за настоящето, забравям за нъдещата болка, която ще изпитам. И те обичам... само те обичам и желая.
Прости ми сърчице мое, прости ми обич моя, простете ми за всички обвинения. Простете ми, че се опитах да упрекна вас в страха си да призная истината. Че всяка частица от тялото ми, душата ми... цялата аз, те обичам и желая така силно, както не съм обичала никога. Искам те за себе си и дори и за кратко искам да те обичам като за последно и да се почувствам истински обичана.
А след това, невъзможна моя обич, ако трябва тръгни и ме забрави. Не ме обичай, не страдай, аз ще обичам и за двама ни, аз ще страдам и за теб, а ти продължи. И ти беззащитно сърчице мое, и ти не мрази и ти не страдай. Аз ще страдам вместо теб, а ти обичай. Запази обичта си към най-прекрасният човек, който някога ни е обичал. Помни само хубавото, радвай се на възможността, че си било обичано толкова истински и силно. И продължи да туптиш за тази любов, със същата сила и страст. А аз ще страдам, аз ще плача, аз ще бъда наранената, за да могат предателите, накарали ме да обичам отново, да живеят.

Изпратено от: Golden_Girl