Сама

Животът продължава!Това, че теб те няма трябва ли нещо да значи! Това, че си страхливец... не не те съдя, това ти е в кръвта. Отиди си, остави ме сама. Не ти е за първи път. Но нищо! Аз пак ще простя, а може би няма. Но ти си върви, изчезни от живота му. Махни се! Не идвай в неспокойния ми съм. Не питай какво чувствам, не казвай съжалявам. Помниш ли последното "съжалявам", май да! Каза го и си отиде. Но аз ти благодаря! Сега, когато те няма е празно. Но и преди да дойдеш беше така. Тогава какво? Какъв е проблемът? Върви! Нали тя те чака? Надявам се да сте щастливи. И ти го желая с цялото си сърце. Но знам ти ще усетиш онова, което аз изпитвам сега, някой ден. Но помни, че любовта ни умря и ти не можеш да я съживиш... не се връщай назад от това боли...