Животът продължава!Това, че теб те няма трябва ли нещо да значи! Това, че си страхливец... не не те съдя, това ти е в кръвта. Отиди си, остави ме сама. Не ти е за първи път. Но нищо! Аз пак ще простя, а може би няма. Но ти си върви, изчезни от живота му. Махни се! Не идвай в неспокойния ми съм. Не питай какво чувствам, не казвай съжалявам. Помниш ли последното "съжалявам", май да! Каза го и си отиде. Но аз ти благодаря! Сега, когато те няма е празно. Но и преди да дойдеш беше така. Тогава какво? Какъв е проблемът? Върви! Нали тя те чака? Надявам се да сте щастливи. И ти го желая с цялото си сърце. Но знам ти ще усетиш онова, което аз изпитвам сега, някой ден. Но помни, че любовта ни умря и ти не можеш да я съживиш... не се връщай назад от това боли...
Dark_AnGel_S
27 Мар 2007 г.
Коментари: 6
break_heart #1, 21 Апр 2007 г.
Do bolka poznato...
buubbbeto #2, 30 Апр 2007 г.
strahotno si go napisala cqlata situaciq ti minava pred o4ite. dori da ne si go izpitval,go 4uvstva6. stra6no e
vilss91 #3, 13 Май 2007 г.
poznato... hubavo e, bravu ;]
tsavti #4, 20 Май 2007 г.
Много е хубаво...Не само познато, а в момента съм в това положение
SaS_gIrL #5, 24 Май 2007 г.
Dobro e
nin4eto0o #6, 27 Май 2007 г.
i aZ seGa sym v t0va p0lojEnie HubAvo e Brav0