Сама

Защо винаги съм сама? Защо никога няма никой до мен? Защо най-добрите “приятели” са болката, самотата, мракът и отчаянието, защо те винаги са с мен и никога не ме напускат дори и за секунда? Защо?! Аз нямам ли право да съм щастлива?! Нямам ли право да съм обичана и да обичам? Нямам ли право да видя нещо красиво...
Може би винаги ще съм сама...но в един момент вече не изпитваш болка, не чувстваш че си сам, та нали имаш своите “ценни приятели”. “Приятели” за които знаеш, че никога не биха те предали...болката и самотата са винаги с теб, винаги готови да “ти подадат ръка” и “да те прегърнат”.
За теб вече няма мечти..та има ли смисъл от тях, когато нямаш никои до себе си за когото да мечтаеш... НЕ! Тогава всичко е безсмислено... животът ти е потънал в мрак...няма нищо реално и нищо красиво има само БОЛКА!
Как ми се иска тази болка да свърши... вече да го няма този мрак, студ и тъмнина. Как ми се иска да заспя...да заспя и да сънувам...единственото хубаво нещо в моя живот... но все пак знам, че сънищата ми не са реалност...те са просто един по добър свят за мен. В този свят имам приятели, които не са болката и самотата... как ми се иска да остана в този сън завинаги... да не се събуждам никога. За какво ми е да съм будна, за да бъда наранявана... НЕ! Искам да си остана в моя свят... в моя свят от сънищата ми, в него всичко е светло и пъстро, а не изпълнен с тъмнина и сенки...
Знам, че никога няма да живея в този “мой” свят от сънища... Но въпреки това искам да заспя... да заспя и никога да не се събудя...ако мога да остана там, далеч от проблемите, болката и реалността!