Тя въздъхна дълбоко. Опитваше се да слуша какво си гореха приятелките й, но не успяваше да се концентрира достатъчно, за да следи нишката на разговора им. Ала на кой ли му и пукаше...
Стана и с бавни крачки се оттегли от групата момичета, насочвайки се към големия прозорец с невероятно красив изглед към морето. Погледът й се спря на двойка влюбени, които се пръскаха с вода и шумно се смееха... Ах, колко щастливи изглеждаха само!
Тя протегна ръка и докосна хладното стъкло. Да, всеки път щом й се искаше да докосне щастието й се случваше това – нещо я спираше, нещо все не й достигаше, като че ли всичко това, зад преградата, беше недостижимо за нея. И все пак...
Имаше един човек на този свят, който можеше да я накара да се смее дори в миговете, в които й се щеше да заплаче; човек, способен да се пребори с нейната болка, с нейните страхове и да й вдъхне отново вяра в бъдещето.
Спомените я върнаха назад към недалечното минало, когато за пръв път през живота си се бе почувствала истински щастлива...
- Никога няма да те оставя – беше й обещал той една вечер, докато нежно галеше косите й – Винаги ще бъда до теб...
- Обещаваш ли? – плахо бе попитала тя, със сърце преизпълнено с надежда.
- Да! Обещавам, че каквото и да се случи, никой и нищо няма да могат да застанат между нас двамата и да ме отделят от теб... Вярваш ли ми, мила?
В отговор получи целувка. Тя му вярваше, с вяра силна и непоколебима каквато беше вярата й единствено в него. И нима можеше да е иначе? През следващите месеци той й доказваше любовта си... Случиха й се много неща – и хубави, и лоши, но през цялото време той беше плътно до нея, държеше ръката й в моментите на трудност, бършеше сълзите й щом тя заплачеше, радваше се с нея в хубавите мигове, смееха се заедно... Бяха заедно и в болка, и в радост, и в сълзи, и в смях... Само той беше способен на това. Само той можеше да я обича така. И тя му беше благодарна за това...
До онзи ден, след който се промени живота й...
Беше невинна лъжа: казал й бе, че ще е на лекции, а научи от познати, че всъщност е отишъл на дискотека. Но все пак си беше лъжа, а тя не можеше да повярва, че той я е излъгал за нещо. След това дойдоха подозренията... Дали нямаше друга, дали не му бе омръзнало с нея, може би вече не я харесваше толкова...? Тези съмнения бавно, но сигурно разрушиха доверието й в него, а постепенно и внесоха хладнина в отношенията им. Той виждаше, че тя не му вярва и това го огорчаваше обаче нямаше как да го промени. И така, един ден те за пръв път през живота си се скараха... След кавгата решиха да се разделят. Щеше да бъде най-добре. Или поне на думи...
В действителност й беше много тежко. Сърцето й се късаше в мига, когато си казаха “край”, но не заплака. Искаше да се държи, да покаже и тя поне част от силата, която й бе демострирал той през дългата им връзка.
Мина седмица от тогава. Усещаше, че с всеки следващ ужасен ден се справя все по-малко сама... Не го беше и виждала и това я убиваше. До вчера.
Видяха се и се подминаха сякаш бяха напълно непознати. А бяха споделяли таква прекрасна връзка, всеки някога значеше всичко за другия, обещавали си бяха вечно да са заедно... и сега се преструваха, че никога не се бяха срещали! Тя наистина не знаеше дали трябва да се засмее при нелепостта на целия този абсурд или да заплаче от отчаяние понеже, макар и невероятно на пръв поглед, това си беше и самата истина!
Не, не... Тя не можеше да позволи всичко да свърши така. Ако го направеше щеше цял живот да съжалява, че не е дала всичко от себе си за да задържи любовта му.
Решението беше взето вече и тя веднага побърза да намерия мобилния си телефон. В първия момент се поколеба дали да не му звънне, но в последствие реши най-добре да му прати съобщение, тъй като толкова развълнувана, че не се доверяваше на гласа си. Писа му къде и кога иска да се видят, след което й остана само да се надява, че той ще се появи.
Срещата беше същата вечер, в близкия парк, до една красива статуя. Нощта беше гореща и задушна в началото, след това внезапно задуха вятър и разрази страшна буря.
Това обаче не я стресна. Въпреки дъжда, въпреки вятъра, впреки гърмежите, които от дете я бяха ужасявали, тя беше там. Природната стихия не можеше да я спре, нито тя, нито нещо друго бяха в състояние да го направят.
Когато го видя, той вече стоеше до нея, целият мокър, но при все това на устните му грееше щастлива усмивка. Личеше си, че искрено се радва да я види, както и че му е напълно ясно за какво е тази среща.
Преди да си кажат каквото и да било, те силно се прегърнаха и се целунаха. Тя усети как цялата трепери от вълнение и радост...
- Само ти можеш да ме накараш да се чувствам така...

black_lady
11 Авг 2005 г.

Коментари: 17
tedity #1, 11 Авг 2005 г.
i pak ne razbrah! Shte ima li prodaljenieeeee
cornelkaa #2, 11 Авг 2005 г.
супер !!!
CaTwOMaN #3, 11 Авг 2005 г.
браво миличка,страхотно е!!!!! Много,много,много,много,много ми харесват всичките ти разкази
funny_bunny #4, 11 Авг 2005 г.
strahotno e !
tedity #5, 11 Авг 2005 г.
hahah i az taka inache e syper.....osobeno v momenta na "podminaha se vse edno ne se bqha poznavali"
pink_angel #6, 11 Авг 2005 г.
black_lady bravo...........napisanoe strahotno ne nqmam dumi naistina.makar da mi stana malko ma4no dokato go 4etqh poneje se setih za edno mom4e..........prodaljavai da ni radva6 s tvoite razkazai
romanti4ka #7, 12 Авг 2005 г.
iskame produljenie!!! iskame produljenie !!! nali nqma da ni ostavi6 bez produljenie black lady?? molq te
crazy_teen4e #8, 13 Авг 2005 г.
prosto....kakvo da ti kaja black_lady.ami....takova....neznam kak da ti go kaja...RAZKAZA TI E SUPER!!!! e az ne znam dali ima nyjda ot prodyljenie,za6toto vsi4ko e qsno...te otnovo se sabirat,kakvo prodyljenie?
sweeteli #9, 27 Яну 2006 г.
naistina e neveroqtno....
sladkoto_baby #10, 29 Яну 2006 г.
vuzxititelno e tva e mnoo qko da ti kazat samo ti si
sexy_cat #11, 19 Май 2006 г.
Velikolepno kakto vinagi!Bravo!Prodaljavai da ni radvash s razkazite si!
black_lady #12, 19 Май 2006 г.
мерси
Axel #13, 19 Май 2006 г.
Басиии...аз тъпака пак късно виждам пръкналото се чудо на блек...както и да е...моето мнение се знае...няма произведение на черната дама, което да не харесвам...даже си ги събирам ))
black_lady #14, 20 Май 2006 г.
"чудо"-то всъщност е от 2005-та, така че нормално да го видиш чак сега
Axel #15, 20 Май 2006 г.
Аааа не...край...вече ще се самоубия...стига толкова излагания за днес...много ми станаха днеска
black_lady #16, 20 Май 2006 г.
недей се предава толкоз лесно
Axel #17, 20 Май 2006 г.
Абе излагацията си е излагация...както и да е