- Ани, събуди се. Денят е прекрасен-цветята гледат към слънцето, а то ги гали със своите лъчи.- Две сълзи се търкулнаха по лицето на Живко.
В продължение на две седмици Живко идваше всеки ден в болницата, където Ани лежеше и спеше спокойно- тя бе в кома. Беше се случила злополука- прибирайки се от състезание, пиян шофьор блъска колата, в която се намират двамата младежи и техния треньор. Безотговорният шофьор карал пил се разминава със счупена ръка, но състоянието на пътниците от другата кола е далеч по тежко. Живко е обездвижен от кръста надолу, треньорът- Емил е в интензивното отделение със сътресение на главата и открита травма на коляното, а Ани е в кома. Макар денят навън да е хубав в стаята на момичето е подтискащо. Всеки ден нейният приятел и партньор Живко ходи при нея и й говори. Момичето не се събужда, въпреки добрите й показатели и многото лекарства, които й дават лекарите. Тя е на системи и диша с помощта на апарат. Всичките й приятели постоянно се молят за оздравяването й и се надяват отново да видят усмивката на лицето й.
Живко и Ани се познават още от първи клас. Те седяха на един чин и бяха неразделни приятели. Родителите им решиха да ги запишат да спортуват нещо. Баскетбол, волейбол, плуване- в тези спортове децата нямаше да могат да са заедно и затова ги записаха на спортни танци. В началото всички момчета от класа се смяха на Живко, но той не им обръщаше внимание. За него беше важно, че Ани е с него и това, което правят ги забавлява. Бяха безгрижни деца, но треньорът им беше строг и решен да ги научи на всичко, което той знае за танците. Беше много трудно, но малчуганите не се оплакваха, а се справяха все по-добре. Упорити и силни те се издигаха все по-нагоре. Печелеха всички състезания, в който участваха. Успехите им се дължаха не само на непрекъснатите тренировки, но и на приятелството и любовта между тях.
Още от малка Ани бе красавица - с дълги, кестеняви, прави коси, с големи сини очи, малко лунички по бузките, лъчезарна усмивка и слабичко телце. За разлика от нея Живко бе малко луда глава и не бе чак толкова хубав. Той бе високо момче с рошава коса и малки кафеви очи, но също като приятелката си имаше лъчезарна усмивка. В началото момчето не обръщаше внимание на Ани като на момиче. За него тя бе най-добрата приятелка, с която да играе и тренира, за да станат най-добрите. В девети клас Живко осъзна, че обича Ани по начин различен за приятелите. Той изпитваше силни чувства, който го правеха много щастлив. Сподели чувствата си и за негова радост красавицата също изпитваше тези чувства. Това обаче не попречи на тренировките им-двамата младежи даваха всичко от себе си, за да докажат, че са най-добрите. Бяха минали дванайсет години от стъпването им за първи път в залата.
Дните минаваха, а момичето не се подобряваше.
-Ани, събуди се. Искам да видиш колко красив е дъжда. Ти много обичаш да вали, нали? - Живко не спираше да държи ръката й. Той наведе глава надолу и започна да се моли. След миг момичето стисна ръката му. Той вдигна глава и видя красивите й очи. Живко извика доктора, за да извади тръбата от гърлото й, която до сега й помагаше да диша.
-Ани, как се чувстваш- попита момчето. Той се усмихна чаровно.
Докторът прегледа момичето и разбра, че е добре.
-Защо съм тук? Какво се е случило?- момичето попита страхливо.
-Претърпяхме катастрофа и ти беше в кома, но ето, че вече си добре.-Живко бе толкова щастлив в този момент.
-А ти кой си?- Ани попита учудено.
Видимо доброто състояние на момичето не показваше мозъчно увреждане, но тя беше получила амнезия. След като й бяха направени куп изследвания докторите все още нямаха представа кога девойката ще си спомни за живота си преди катастрофата.
Живко не можа да сдържи сълзите си. В този момент той почувства гняв и болка. Как пияният шофьор е могъл да бъде толкова безотговорен и да седне пил зад волана? Защо? Как може за толкова малко време да бъдат разрушени три живота? Треньорът му трябваше да приключи кариерата си, защото бе получил травма на коляното, която не му позволяваше да се занимава с какъвто и да е спорт. Живко също трябваше да остави кариерата си като добър танцьор-той бе парализиран и никога повече нямаше да усети удоволствието, което му носеха танците, никога повече нямаше да се разхожда бос под дъжда, никога повече нямаше да проходи. Освен загубата на танца, той загуби и любовта на Ани, а тя загуби миналото си.
-За какво да живея? - Питаше се той.
Нещо в него трепна. До сега даваше всичко от себе си, за да постигне всички успехи. Бореше се, не даваше нищо да го пречупи. Ето че дойде и този момент. Той не виждаше бъдеще за себе си. Беше толкова отпаднал, нямаше сили за нищо. Не намираше смисъл да продължи. Той загуби двете неща, които най-много обичаше- Ани и танците. Погледна момичето, а тя просто му се усмихна, но не по онзи начин, по който го правеше тя. Живко погледна към краката си и всички тренировки, състезания, победи и загуби минаха през съзнанието му като на фото лента. Живко вдигна главата си, погледна Ани и въпреки болката си той каза:
-Аз те обичам и никога няма да се откажа от теб, ще се боря за нас, ще направя всичко, за да бъдем отново щастливи... заедно.
В продължение на две седмици Живко идваше всеки ден в болницата, където Ани лежеше и спеше спокойно- тя бе в кома. Беше се случила злополука- прибирайки се от състезание, пиян шофьор блъска колата, в която се намират двамата младежи и техния треньор. Безотговорният шофьор карал пил се разминава със счупена ръка, но състоянието на пътниците от другата кола е далеч по тежко. Живко е обездвижен от кръста надолу, треньорът- Емил е в интензивното отделение със сътресение на главата и открита травма на коляното, а Ани е в кома. Макар денят навън да е хубав в стаята на момичето е подтискащо. Всеки ден нейният приятел и партньор Живко ходи при нея и й говори. Момичето не се събужда, въпреки добрите й показатели и многото лекарства, които й дават лекарите. Тя е на системи и диша с помощта на апарат. Всичките й приятели постоянно се молят за оздравяването й и се надяват отново да видят усмивката на лицето й.
Живко и Ани се познават още от първи клас. Те седяха на един чин и бяха неразделни приятели. Родителите им решиха да ги запишат да спортуват нещо. Баскетбол, волейбол, плуване- в тези спортове децата нямаше да могат да са заедно и затова ги записаха на спортни танци. В началото всички момчета от класа се смяха на Живко, но той не им обръщаше внимание. За него беше важно, че Ани е с него и това, което правят ги забавлява. Бяха безгрижни деца, но треньорът им беше строг и решен да ги научи на всичко, което той знае за танците. Беше много трудно, но малчуганите не се оплакваха, а се справяха все по-добре. Упорити и силни те се издигаха все по-нагоре. Печелеха всички състезания, в който участваха. Успехите им се дължаха не само на непрекъснатите тренировки, но и на приятелството и любовта между тях.
Още от малка Ани бе красавица - с дълги, кестеняви, прави коси, с големи сини очи, малко лунички по бузките, лъчезарна усмивка и слабичко телце. За разлика от нея Живко бе малко луда глава и не бе чак толкова хубав. Той бе високо момче с рошава коса и малки кафеви очи, но също като приятелката си имаше лъчезарна усмивка. В началото момчето не обръщаше внимание на Ани като на момиче. За него тя бе най-добрата приятелка, с която да играе и тренира, за да станат най-добрите. В девети клас Живко осъзна, че обича Ани по начин различен за приятелите. Той изпитваше силни чувства, който го правеха много щастлив. Сподели чувствата си и за негова радост красавицата също изпитваше тези чувства. Това обаче не попречи на тренировките им-двамата младежи даваха всичко от себе си, за да докажат, че са най-добрите. Бяха минали дванайсет години от стъпването им за първи път в залата.
Дните минаваха, а момичето не се подобряваше.
-Ани, събуди се. Искам да видиш колко красив е дъжда. Ти много обичаш да вали, нали? - Живко не спираше да държи ръката й. Той наведе глава надолу и започна да се моли. След миг момичето стисна ръката му. Той вдигна глава и видя красивите й очи. Живко извика доктора, за да извади тръбата от гърлото й, която до сега й помагаше да диша.
-Ани, как се чувстваш- попита момчето. Той се усмихна чаровно.
Докторът прегледа момичето и разбра, че е добре.
-Защо съм тук? Какво се е случило?- момичето попита страхливо.
-Претърпяхме катастрофа и ти беше в кома, но ето, че вече си добре.-Живко бе толкова щастлив в този момент.
-А ти кой си?- Ани попита учудено.
Видимо доброто състояние на момичето не показваше мозъчно увреждане, но тя беше получила амнезия. След като й бяха направени куп изследвания докторите все още нямаха представа кога девойката ще си спомни за живота си преди катастрофата.
Живко не можа да сдържи сълзите си. В този момент той почувства гняв и болка. Как пияният шофьор е могъл да бъде толкова безотговорен и да седне пил зад волана? Защо? Как може за толкова малко време да бъдат разрушени три живота? Треньорът му трябваше да приключи кариерата си, защото бе получил травма на коляното, която не му позволяваше да се занимава с какъвто и да е спорт. Живко също трябваше да остави кариерата си като добър танцьор-той бе парализиран и никога повече нямаше да усети удоволствието, което му носеха танците, никога повече нямаше да се разхожда бос под дъжда, никога повече нямаше да проходи. Освен загубата на танца, той загуби и любовта на Ани, а тя загуби миналото си.
-За какво да живея? - Питаше се той.
Нещо в него трепна. До сега даваше всичко от себе си, за да постигне всички успехи. Бореше се, не даваше нищо да го пречупи. Ето че дойде и този момент. Той не виждаше бъдеще за себе си. Беше толкова отпаднал, нямаше сили за нищо. Не намираше смисъл да продължи. Той загуби двете неща, които най-много обичаше- Ани и танците. Погледна момичето, а тя просто му се усмихна, но не по онзи начин, по който го правеше тя. Живко погледна към краката си и всички тренировки, състезания, победи и загуби минаха през съзнанието му като на фото лента. Живко вдигна главата си, погледна Ани и въпреки болката си той каза:
-Аз те обичам и никога няма да се откажа от теб, ще се боря за нас, ще направя всичко, за да бъдем отново щастливи... заедно.
dafi_bs
26 Юни 2008 г.
Коментари: 5
Ангелушка #1, 27 Юни 2008 г.
Хубаво е, Дафи! Браво! 
sladkoto_ani #2, 02 Юли 2008 г.
Супер...героинята ми адашка 
...браво Даф 
...браво Даф
Valio1994 #3, 02 Юли 2008 г.
Абе малко твърде лигаво,но е написано добре,а и героя се казва като брат ми
crazy_teen4e #4, 03 Юли 2008 г.
Дотук е като сапунен сериал.Дано ме изненадаш с края 
SExy_i_OpAsnA #5, 07 Дек 2008 г.
И това ако е сапунен сериал.. ще ме извиняваш крайзи, но това според мен си е чистата жестокост на живота.. и наистина си има различни хора и го приемат по различен начин.
Браво! До тук е супер 
