Среща с непознат III

След звънеца учителката й отново я привика в кабинета.
-Нека обясня- Йоана искаше още от вратата да обясни защо не е дошла.
-Няма какво да обясняваш. Не съм виждала синът ми по-щастлив. Ще ти простя, че си изпратила съквартирантката си на твое място. Не бих се учудила ако се беше представила по-зле от нея.
-Хей...
-Не ми възразявай. За това, че Васил е чакал един час в кафенето, ти давам допълнително домашно.
-Сега свободна ли съм?
-Да.

Вечерта Йоана се раздваше, че всичко това е свършило. Съквартирантката й прекарваше по-малко време в общежитието, което си беше плюс. Изведнъж се чу потропване на вратата. Йоана стана тромаво от леглото си, защото беше изключително уморена от ученето. Отвори, но не видя никой... освен едно малко плюшено зайче с малка картичка на ухото. На нея пишеше : "Благодаря ти! Направи ме най-щастливия човек на земята. Васил" Това я развесели и тя си промърмори:

-Е, аз получих най-голямата награда. Цяло плюшено зайче. Заслужаваше си. Ха-ха.

След време Васил и Надя заминаха да учат в един и същ университет. Йоана и гаджето й трябжаше да се разделят, защото той получи стипендия за Германия, а тя не можа да го последва. Дълго след това те си пишеха писма, но си намериха нови половинки. Въпреки това останаха добри приятели.