Бавно разделят се пръстите наши...
Погледите ни отдавна вече не се срещат...
Отдалечаваш се!
Губя те бавно!
Губя очите ти, губя чертите ти.
Губя теб!
Но заедно с теб си отива и частица от мен,
то моето сърце, от моята душа...
Няма я вече обичта ми,
няма го вече блясъка в очите ми!
Бавно разделят се пръстите наши...
Бавно си тръгваш и ти!
Не казваш: “Довиждане!”
Не казваш: “Сбогом!”
Нищо не казваш!
Не ме поглеждаш дори!
Просто си тръгваш
и аз знам, че това е завинаги!!!
Бавно, бавно
моята рана ще зарастне,
бавно и болката ми ще отмине...
Но никога не ще изчезне моят спомен за теб!
Ще те нося в сърцето си,
ще те пазя дълбоко, дълбоко в душата си!...
Бавно изчезваш от погледа ми замъглен...
Бавно се стичат сълзи по моите страни...
Бавно...

Bulechka_TS
15 Юни 2006 г.