Кутия,
в кутията - хартия
на топче свита,
окървавена,
пропита
от сажди червени
капиляри, вени,
артерия...
Едно сърце,
откъснато
и подарено,
овъглено,
в хартията завито
от черни ръце.
То мое бе
по време забравено,
оставено
само и прокълнато,
сакато,
той с ярост го отне.
В кутия го положи,
вовеки във кивот
погребано,
повредено,
не молещо живот
отгоре надгробна плоча сложи.
Там написано бе
с букви кървави
бездушни, мършави
чувства черни,
неверни
в красиви думи облечени,
бездиханно обречени
на душа без лице.
Точно като мен.
Покрай гроба мина един ден
сърце необичащо,
все тъй дишащо,
самотно безкрайно
нехайно
кутията бутна,
сърцето ми тупна
на земята и заплака.
Другото приближи се
със стъпки страхливи,
мълчаливо
веничка протегна,
проплака то, простена,
в моето я пъхна,
за да успее да вмъкне
кръвчица чиста в грохналото му телце.
Моето отвори
очички уморено,
променено,
затвори ги и пак заспа.
Новото успя
в душата му да вникне,
усмихна се, примигна
и също своите притвори.
След време двамата минахме
ръка за ръка,
душа във душа,
покрай кутията черна -
свидетелка неверна
на мъки, болка, страдания,
мъченически признания...
Засмени ний задминахме
предишния затвор
на стария позор...
Кутия,
в кутията хартия,
на топче свита
със спомени пропита
за едно невинно телце,
за моето бедно сърце...
Kuln
29 Юли 2007 г.
