Кал имаше в ушите, а прикриваше очите си,
не беше се къпал от началото на дните си,
не му бачкаше бойлера и му беше все тая,
вървеше по улиците и се взираше в тая и оная.
Той беше мръсен, а те се къпят всеки ден,
а той се чудеше едно, "защо са по-мръсни от мен".
Чувстваше се гузен, че вижда правилния път,
а всички други се бяха свили в грешния кът.
Красота, грозота, всички се влияят от т'ва,
искаше, не искаше, всички бяха така,
света му се струваше грозен отвътре
и си мечтаеше това да се промени от утре.
Беше си поставил за цел да им покаже посоката,
чувстваше се много умел в раздаването на стоката,
взе едно кашонче и застана пред централен магазин,
викаше на хората "моля идвайте един по един".
На кашончето пишеше "какво е красотата",
а хората наоколо си мислеха "е**хти и глупака".
Мислеха го за някакъв омърлушен сектант,
мина тролей и просто опъна тирант,
на никой не му пукаше за човека отсреща,
вървяха и го гледаха като голямата смешка.
Красиви отвън, но не и отвътре за никой няма изненада,
но тайничко той се надяваше на такава,
прибра се оклюмал и си купи нов бойлер,
изкъпа се, опра се и излезе навън като си взе фенер.
Беше станало тъмно, но той искаше да види светлината,
светлината която му даваше сили за да заспи в тъмата.
Поигра си със фенера и съзря топлината,
съзря топлината в на влюбените сърцата.
Това му стигаше, за да си легне и да заспи,
за да може и на другия ден своят свят да търси...
DIGHeaD
09 Окт 2007 г.
