Неразделни

Лятото бавно си отиваше и наближаваше есента. Въздухът не беше студен, но в него се носеше мирис на капещи листа и жълтеникавата поркивка от тях. Парка беше много самотен. Найстина необичайно за него. През лятото, именно в този парк много момичета и момчета споделяха любовта си, много щастливи лица бяха неразделна част от него. Нито шум... нито звук, единствено звука от падането на листата. Това е есентта пуста и нещастна. Именно каквато е и душата на момичето, гледащо пред прозореца на стаята си и искащо да види поне още веднъж неговите очи. Неговите красиви, чисти, истинаски, детски очи. Това момче е най-добрият й приятел, който за съжаление загуби. Толкова искрено приятелство толкова дни и нощи прекарани в радост и мъка. Те си споделяха всичко, всички ги знаеха като неразделните ... Гого и Ели. Сега само при мисълта за него Ели изпитваше болка, тъга, може би от части разочарование, но и доста силна обич, която едва ли някога щеше да я напусне. А Гого сега сигурно я гледа от някъде и си мисля колко добра беше тя.

Те се запознаха, когато бяха още малки и щури хлапета. Гого бе нов в класа на Ели. От начало никакво внимание не си обръщаха. Постепенно те се опознаха, видяха, че имат еднакви интересни предпочитания и нещо непрекъснато ги притегляше един към друг. Така с течение на времето те станаха неразделни... По всяко време заедно, на даскало, след това - разходки... учеха заедно... гледаха филми, всичко правеха заедно. Бяха като брат и сестра. Разделяха се единствено вечерта, когато всеки трябваше да се прибере вкъщи и на другия ден - пак събрани. Разбира се и у двамата се криеше само и единствено чувството – приятелство. Толкова истинско и чисто. Невероятно е какво Гого подари на Ели на 16 годищния й рожден ден. Толкова голямо плюшено мече, че заема цялото й легло.

Точно няколко дни след този рожден ден те бяха поканени на едно купонче. Там никак не беше лошо. Имаше всичко, което душа ти пойска... Разбира се Ели и Гого бяха заедно. По едно време Ели се огледа внимателно и забеляза, че Гого го няма... Потърси го на всякъде, но той така и не се появи... докато накрая не го видя. Очите й се насълзиха, тя веднага излезе от стята, в която най-добрият й приятел, нейният ГоГо се друсаше с още няколко момчета. Той дори не я забеляза. Минаха няколко дни, седмици, но Гого така и не се обаждаше. Ели се бе притеснила ужасно много, тя му звънеше всеки ден, но той така и не й отговаряше. Докато накрая не се засякоха на поредния купон. Гого се бе надрусал здравата. Тя отиде при него, погледна го през сълзи и му каза:
- Ти ли си най-добрият ми приятел?
Той я погледна с някакав присмехулен поглед и каза:
- А бе я ме остави на мира!
На Ели отвътре кръвта и кипна тя го зграбчи за ръката и постави условието:
- Аз или ш**аните накротици, които те убиват всеки ден?
Той се отскубна, обърна й гръб и продължи да се смее на момичето, което в този момент за него беше просто позната. Той нито асимилира казаните думи, нито можа да си спомни точно коя е тя.

От онзи купон, на който бяха заедно, животът му се преобърна на 180 градуса. Всека вечер взимаше кокаин и дрогата беше станала смисълът на живота му. Толкова бе обсебен от нея, че въобще не се сещаше за приятелката, с която някога бяха неразделни. От този ден нататък Ели нито искаше да го види, нито да го чуе. Дори изхвърли всички снимки, на който бяха заедно. Толкова добри приятели, толкова близко до сърцето й но вече двамата живееха в различни светове.

Една вечер Ели се прибираше от работа. Бяха ваканция и тя предпочиташе да изкара няк`ви кинти. Часът бе към 23:00. Група момчета минаха покрай нея. Очевидно беше, че добре се бяха почерпили и че сигурно се прибираха от купон. Тя се уплаши малко и забърза походката си. Изведнаж едно от момчетата извика:
- Ели, почакай!
Тя си полисли, че се шегува с нея и не му обърна внимание. Тогава той пак извика:
- Ели, спри! - хм този глас й беше така познат. Тя се обърна и видя Гого. За нейно голямо учудване той нито бе пил, нито бе шмъркал както обикновено. Гого се опита да поговори с нея, да й обясни, че именно заради тяхното приятелсно е чист от 2 месеца. Той й каза, че не иска да загуби приятелка като нея и че едва ли живота му би бил смислен без дългите им разговоори и срещи. Споредели, че е осъзнал какво е загубил и много съжалява. Ели му обърна гръб без да каже и дума. Тя найстина искаше да се прибере в къщи и да си почине от уморителния ден пак и му беше твърде обидена. На следващия ден телефона цял ден звъня, но тя така и не го вдигна. Така дните си минаваха, а Гого искаше да я види, искаше да сподели с най-добрата си приятелка нещата, случили му се през посдлените няколко месеца, но тя така и отказваше са се срещне с него. Може би точно това беше най-голямата грешка в живота й, защото Гого след седмица умря от свръх доза. Но как така?! Нали беше отказал наркотиците? Да, но на един рожден ден, той не можа да устои на изкушението, въпреки че организмът му почти се бе отказал от тази гадост, той умря. Приятелите не могли да го събудят и когато го завели в болницата вече било късно.

Ели гледа през прозореца. Падащите листа я караха да мисли за най-добрия си приятел. Тя се обърна, прегърна голямото плюшено мече, разплака се и усети отново тази празнота в душата си. Чувстото, че го няма вече, че никога повече няма го до види просто я съсипваше, бавно но сигурно. Годините си минаваха, а тя така и не можа да се довери на някого. Така и не намери по-добър приятел от Гого. В живота й не се случи по-хубаво нещо от него ... така или иначе, тя не живя много след неговата смърт... само околко 4 години... Точно когато навърши 20 сложи край на живота си. Неразделните пак са заедно и вече никой и нищо не може да ги раздели.