Дойде.И уморените ти длани почиват пак на мойте колене,
а тежкия ти ден неволно ляга
на крехките ми женски рамене.
Усмивката небръсната насреща
ме милва,сякаш с поглед на дете
и ласката й,слънчево-гореща,
от челото ми грижата краде.
И аз разбирам - толкова е просто:
През бури и житейска суета
от мене черпи свойта сила дръзка
и все за мен живее любовта!
Обичам те мишленце!
revniVka_
25 Мар 2009 г.
