На два бряга сме аз и ти,
на два бряга така далечни.
Така недостижими един до друг
и чакаме сливането вечно.

От двата бряга пращаме писма,
но усещаме че нещо има грешно
и търсим порива на любовта,
която навремето за нас бе всичко.

И двата бряга и те се търсят
и искат да се слеят,
и двата бряга са самотни,
като нашите мисли и души.

Морето - вечният великан ги разделя
и винаги ще бъде между тях.
Тя каквото и да правят
няма да се видят никога пак.

Някога бяха неразделни
и нашите души вярваха в това,
че докато сме живи те
ще имат щастиеито да са с любовта.

Но както бреговете се разделиха,
душите с тях се закрепиха
и няма вече никакъв лъч надежда,
че някога ще сме заедно пак.

Всеки ден аз моля се горещо
бреговете пак да бъдат цялото,
което ни събра отдавна,
но не отдавна ни и раздели.

iliana_lp
05 Септ 2006 г.