Истина ли си се питам,
толкова си далече, а същевременно толкова близък,
вчера бе чист и искрен като дете,
а днес сякаш лед сковал е твоето сърце,
сега ме обичаш, след малко не,
искаш да си с мен, но сам си по добре,
вярваш в бъдещето, а живееш ден за ден,
толкова реален, а толкова необикновен,
искаш истината, а казваш лъжи,
обещаваш и забравяш, а мен ме боли.
Да бъда с теб лудост е зная,
ала без теб в мрак е и рая.
Прекалени жестока е тази игра...

Изпратено от: djidji bidji

08 Мар 2009 г.