Аз виждам в очите ти пареща болка,
в твойте думи гори самота.
И молиш тъй,както пустинята моли
да дойде при нея дъжда.
Тъй празен си, даже измислен,
говориш, но всъщност мълчиш.
Обичаш, но чувства в теб няма,
ти вечно си прав, но грешиш.
Изгубен си в своята болка,
отваряш вратите към нова тъга
и мислиш, че твоята плахост е всичко,
но знаеш, че не така.
Ти искаш да чувстваш и мислиш, че можеш.
Ти смяташ, че имаш целия свят,
но сам разбираш колко се лъжеш
и че си само на болка богат.
Ти раняваш и чуждата мъка
те кара да вярваш, че още си жив.
Кого заблуждаваш, кажи кого лъжеш,
че само това те прави щастлив?
Щастие няма при тебе,
ти сам си в живота омразен,
но, знам, някой ден ще усетиш,
колко нещастен си и колко си празен.
SiXpOiNt
06 Окт 2007 г.
хубаво е...