И все по - кратки
стават нашите срещи.
От погледа ти всеки път
все нещо си отива.
Усмихвам се насреща ти.
/Какво ли друго ми остава?/
И чувствам как в гърдите
сърцето ми изстива.
Довчерашната обич -
все по-излишна става.
Притихнало огнище.
Обездвижена длан.
А туй, което нося
прикътано в душата,
премного ми е скъпо,
на друг за да го дам...
revniVka_
25 Мар 2009 г.
