В света нещастен и окалян
живея аз със моята съдба.
Научих се вече да страдам
и да прекланям смирено глава.
Всеки ден от леглото си ставам
и си казвам: "Прекрасен нов ден!",
но след малко животът ужасен
потъпква всяка надежда у мен.
Утеха аз само намирам
в една крепост обсадена.
Крепостни стени сега издигам
на тая крепост, от мечти строена.
SiXpOiNt
29 Юли 2007 г.
Коментари: 5
Anastasiq #1, 29 Юли 2007 г.
браво.Страхотно е. целила си ми мисълта.Това стихче се отнася и за мен 
SiXpOiNt #2, 01 Авг 2007 г.
Blagodarq Anastasiq 
_Ana_Carenina_ #3, 17 Авг 2007 г.
сравнително добре е..но римите ти са от рода на ден -мен
Badan #4, 05 Септ 2007 г.
Много добро!Кратко, ясно и яко заглавие ;]
SiXpOiNt #5, 21 Септ 2007 г.
Mersiii 
