Мрак, тъга и дъжд вали,
навън розов храст тъжи,
с клюмнали листа и цветове,
брулен от силни ветрове!

Мрак, тъга и дъжд вали,
на прозорчето момче тъжи,
с отпуснати ръце и без усмивка,
тъжи и гледа как дъжда се плиска!

Мрак, тъга и дъжд вали,
къде са ярките звезди,
всичко скри се изведнъж,
кой извика този дъжд?

Мрак, тъга и дъжд вали,
а храстчето само стои,
без листа и цветове,
навярно скоро ще умре!

Мрак, тъга и дъжд вали,
момчето е обляно в сълзи,
предадено бе то от любовта,
недостигнала до нечия душа!

Мрак, тъга и дъжд вали,
чезнат нежните звезди,
къде е яркото небе,
не, не трябва всичко да умре...!

Мрак, тъга и дъжд вали,
храстче, спри се, не тъжи,
пак ще имаш ти листа и цветове,
полюшвани от леки ветрове!

Мрак, тъга и дъжд вали,
момче, спри се, не плачи,
ще срещнеш отново любовта,
по-ярка даже от звезда!

Мрак, тъга и дъжд вали,
ще се покажат нощните звезди,
и ще гледат те от ясното небе,
как едно момче, с розов храст в ръце,
уверено върви, към момичето на своите мечти!!!

Perto
05 Окт 2007 г.

1022 прочитания