До вчера беше до мен, а днес не си...
И моля те обясни, къде беше грешката ни?
До вчера бях в прегръдките ти,
а сега боли в гърдите ми и кърви...
Не мога усмивката на лицето си отново да сложа...
и тъгата иска нея да наложа....
Тръгваш си и убиваш моите мечти...
Тръгваш си, не се обръщай, повече ще ме боли...
Целувка прощална не искам...
Само ще ме кара пак да те поискам...
Спомените хиляди вземи ги с теб...
Аз не мога вече... не мога и не искам...
С любов докосваше моите коси...
Триеше нежно сълзите ми...
Прегръщаше ме и изведнъж спираше да ме боли...
А сега къде си ти? И защо ме нарани?
Сълзите ми не ще те върнат...
Нито болката ми ще спрат...
Дъжда ще продължава да вали...
Слънцето ще грее и всичко ще блести...
Недей убива всяка част от мене ти...
Забрави ме, забрави... и тихо затвори вратата и си отиди...
CaTwOMaN
22 Ное 2005 г.
