Бях дете, а ти показа ми света,
бях наивна а ти с мен се подигра!
Бях ранима, но ти беше все едно нали?
болеше ме, когато ти ме нарани.
Излъга ме, а после ти простих
повярвах ти и себе си раних.
Ти гледаше ме сякаш си велик,
сякаш всичко си постигнал в миг.
Но появи се друг и той подаде ми ръка,
блясъка в очите ми върна веднага.
Във трудните моменти до мене беше,
като дете в прегръдките ми спеше.
Сега ме гледаш, сякаш сме приятели
нима света не е съставен от предатели?
Нима заслужаваш пак да те прегърна?
Нима си мислиш че при тебе ще се върна?
За мен си никой! Аз не те познавам
кошмар си бил - на сутринта забравен!
Пораснах, по друг начин гледам на света
изгубил си позиции, величите, места ...
Поглеждайки те аз на себе си се чудя -
какво харесвала съм някога във теб?
Дете била съм, ала щях да се погубя
и благодарна съм, че ме откъснаха от теб!
Обичам ангелчето, дето с поглед ме пленява,
обичам го, защото е до мен
обичам го, защото винаги разбиране ми дава
защото даде ми началото на хубав ден!
А ти?! Ти по-добре въобще не ме поглеждай!
Не заслужаваш факта, че обичах те преди!
Живей си сам, в света измислен,
а мене по-добре ме забрави!
n0pToKaLkA
23 Дек 2008 г.
