Няма те | Поезия

Аз стоя под дъжда,
и чакам да дойдеш,
а теб те няма,
чакам, но не идваш.
Това се случва за пореден път,
аз те чакам, но сама оставам,
и после поемам по пътя,
по-тъжна от преди.
Но къде да отида?
Къде да те търся?
По улиците скитам,
тъжна и сама,
и търся теб,
търся любовта.
Искам да те мразя,
а не мога,
като погледна в зелените очи,
като чуя твоя глас,
като усетя мускулестото тяло,
ставам безсилна,
и мога само да те обичам
и да страдам по теб.
А ти имаш толкова много
други красиви жени,
който омайваш със сладки думи,
и тези твой прекрасни очи.
Други по-добри от мен,
защо съм ти аз?
"Мрази го!" - крещи всичко в мен,
но въпреки това, аз продължавам
да те обичам...