Обичал ли си някога така,
че всяка мисъл може да е болка?
Обичал ли си някога така,
че всяка мисъл може да е зов?
Да призовеш, за да обичаш?...
Обичал ли си или не?
А мен? Обичаш ли ме?...
Обичал ли си някога така,
че всяка сутрин да се чувстваш жив?
Обичал ли си някога така,
че всяка вечер да си сам в съня си?
Обичал ли си, луд до болка
и страх от друг да я загубиш?
Обичал ли си или не?
А мен? Какво съм аз за теб?
Обичал ли си някога така,
че само мисълта да те убива?
Обичал ли си някога така,
че само с нея да усещаш, че живееш?
Обичал ли си някога така,
че страх да чувстваш, ако не е с теб?
Обичал ли си някога така,
че от деня и слънцето, и вятъра да я ревнуваш?
А мен? Обичаш ли ме толкоз много?
Обичаш ли ме до полуда?
Да знаеш, че без мен умираш!
Обичаш ли ме до забрава?
Да си забравил всяка друга!
Обичаш ли ме толкоз силно?
Да можеш миналото да погледнеш
и пак единствено за мен да мислиш!?
Ще можеш ли да превъзмогнеш
предишното, което е горяло в теб?
Ще можеш ли до го погледнеш,
и гледайки го да ми кажеш,
че само мен обичаш ти!?
Обичаш ли ме толкова, кажи ми?
Защото аз обичам те без думи!
Защото с познатите ми думи,
чувствата си да опиша аз не мога!
Защото миналото, бъдещето, днес –
аз гледам с теб и имам, искам само теб!
И ако някой ден погледнеш миналото свое
и разбереш, че искаш да е настояще,
то знай, че аз ще си отида,
защото искам ти да си щастлив!!!
17 април 2006г.
София
Bulechka_TS
21 Май 2006 г.