Все още чувам онези гласове в главата си. Търся изхода на всичко това, търся изхода от цялата тази болка и тъга, така удобно настанили се в душата ми. Тичам по коридора на най-мрачния дворец, стъпките ми оттекват в стените и сякаш тичат много хора... Страхът се надига в съзнанието ми и се чудя дали ще избягам, дали ще успея да се скрия... Тичам и търся изход... Тази врата... Изход ли е? Не... Заключено.... Продължавам да тичам и да търся, не, няма да се откажа, не може да няма изход... Усещам вече умората, опияняващия аромат наоколо дълбае все по-надълбоко в съзнанието.... Вече не знам кое е реалност и кое фантазия... Лица...Много лица... Гледат ме и следят всяко мое движение... Оплетена в собствените си мисли търся.., търся изхода на всичко... Цялото това лутане, цялия този страх... те убиват надеждата за изход навън, убиват надеждата за светлината... Мечтая да видя слънцето още веднъж с очите на едно дете, да погледна от хубавата страна на всичко... Мечтая да изпитвам отново детската любов... Толкова чиста и истинска... Да плача с най-чистите сълзи и да съм така безгрешна... Изгубена... Изход няма,само самота и безцелно лутане...Завинаги...

CaTwOMaN
03 Септ 2005 г.

1223 прочитания
Коментари: 3
galiana #1, 03 Септ 2005 г.
i tova e super...
Lean_f #2, 03 Септ 2005 г.
I to e su6to tolkova krasivo .Naistina dokato si malko dete i si "vliuben" ne ti puka osobeno kakvo 6te stane .
CaTwOMaN #3, 03 Септ 2005 г.
^.^ сладури