И в поглед празен без сълзи,
давят се милионите мечти,
изгаснали от твоя гняв,
прокудил ги в самия ад!
Не помръдва нищичко сега,
давя се във скапаната самота,
защото ти ме хвърли там,
като заложник, чувствам се сега!
Ти заключи моето сърце,
окова го зверски със ръце,
прегърна ме и ми прошепна:
"Обичам те завинаги, Вълшебна!"
Да вълшебен беше този миг,
докато не разбрах,
че пленница е моята душа,
в оковите на твойта доброта!
Казваше, аз помня,
че това не е така,
но сякаш сляпа бях,
и за тебе аз живях!
Но сега е тъжно във нощта,
да съм сама, сама,
окована в плитката лъжа,
че ще те видя някой ден - но не сега!
SwEEtY_ToNeNkA
10 Окт 2007 г.
Коментари: 1
yani_blg #1, 12 Окт 2007 г.
Тъжно, но красиво! 
