Знам, че няма как да си с мен насила.
Знам, че не си в мен сега.
Колкото си по-далеч се чувствам по-сигурна,
защото ти си моят страх.
На себе си нищо да докажа не можах.
Освен, че не те мразя.
Когато съм тъжна, си мисля за теб,
но вече не ми се страда.
Когато съм щастлива е само за миг,
защото исках да ти го дам.
Знам, че не искам да съм част от него.
Защото когато обичаме не е ли за постоянно?
А на мен сред многото тъга ми мина.
Но не знаеше как си представях всичко.
Само се усмихваше или искаше да кажеш,
че не знаеш какво да направиш.
И теб ли те беше страх или бе другото?
И като вулкан си стичаше върху мен тази лудост.
От безкрайно отчаяние се впих за теб.
Ти не ме задържа, не ме пусна, само избяга.
Или просто не ме забеляза.
Все се чудех, не бе ли безсмислено това.
И без отговор реших да продължа.
Усмивката е важна, но не и за пиеса трагична.
nelly_fibi
20 Ное 2007 г.
gotin tekst 
